Дийн Кунц - Пазители

Двамата с Айнщайн в компанията на един „Мозбърг“ обикаляха къщата и отвън, спирайки пред всеки от малките инфрачервени сензори, скрити на възможно най-незабележими места — под прикритието на камъни или храсти, в тревата под стеблата на няколко дървета, по ъглите на къщата и до стария гниещ боров пън в края на черния път. Той купи компонентите на тази охранителна система на свободния пазар, от един търговец на електроника в Сан Франсиско. За технологията й не можеше да се каже, че е последна дума в тази област, тя беше доста остаряла, но той избра точно тази система, защото я познаваше добре още от „Делта Форс“ и за неговите цели тя беше достатъчно добра. Кабелите на сензорите минаваха под земята и стигаха до алармената кутия в едно от кухненските шкафчета. Когато системата беше включена нощем, нищо по-едро от миеща мечка не можеше да доближи къщата на повече от трийсет фута или да влезе в обора до гората, без да пресече лъчите на системата. Но нямаше да се включат никакви звънци или да завият сирени, защото това можеше да предупреди Чуждия, че е по-добре временно да се оттегли. А те не искаха да го прогонят — искаха да го убият. Затова, откриеше ли системата нечие присъствие, във всички стаи се включваха радиоапарати-будилници, нагласени тъй, че да свирят съвсем тихо — колкото да предупредят Травис и Нора без да изплашат нашественика.

И днес, както обикновено, всички сензори бяха на място, не беше нужно да се прави нищо друго, освен леко забърсване на тънкия слой прах върху лещите.

— Крепостният ров е в добро състояние, господарю — каза Травис.

Айнщайн бафна одобрително.

В ръждивочервения гараж-обор Травис и Айнщайн провериха съоръжението, което, надяваха се, трябваше да изненада неприятно Чуждия.

В северозападния ъгъл на мрачното помещение, вляво от голямата врата на колела, върху един рафт на стената беше прикрепен резервоар от пресована стомана. В диагонално противоположния югоизточен ъгъл в задната част на постройката, зад пикапа и колата, върху друг рафт бе поставен същият резервоар. Приличаха на големите газови бутилки за пропан, на които хората готвят в летните си къщи, но не съдържаха пропан. Бяха пълни с азотен окис, неправилно наричан понякога „смешен газ“.

Въодушевяваше и караше човек да се засмее, но при второто смехът не можеше да излезе от устните, защото засегнатият падаше на земята в несвяст. Зъболекари и хирурзи често използваха азотен окис като обезболяващо средство. Травис го купи от санитарен магазин в Сан Франсиско.

След като включи лампите в обора, Травис погледна манометрите на двата резервоара. Пълно налягане.

Освен голямата врата на колела в предната част, гаражът имаше и една по-малка, с размери за човек, отзад. Вътре можеше да се влезе само от тези две врати. Травис бе обковал с дъски двете прозорчета на покрива. Нощем, когато алармената система беше включена, оставяха отворена малката задна врата с надеждата, че Чуждият би използвал обора като прикритие за оглеждане на къщата и така би влязъл в капана. Щом отвореше и се промъкнеше вътре, веднага щеше да се задейства механизъм, затварящ със сила и заключващ вратата зад него. А голямата порта отпред, предварително заключена, нямаше да позволи бягство в тази посока.

Едновременно с пружината на капана големите резервоари с азотен окис трябваше да освободят цялото си съдържание за по-малко от минута, защото Травис ги бе снабдил с клапани за аварийно изпускане, свързани с алармената система. Беше запушил и всичките цепнатини в стените, изолирайки най-старателно помещението, за да е сигурен, че газът ще остане вътре докато една от вратите бъде отключена отвън и разтворена, за да се разсее азотният окис.

Не бе възможно Чуждият да се скрие и в пикапа или Тойотата, защото щяха също да са заключени. Газът трябваше да проникне във всяко ъгълче. Съществото щеше да припадне за по-малко от минута. Отначало Травис обмисляше използването на някой отровен газ, който вероятно можеше да намери на черния пазар, но реши да не стига чак дотам, защото тогава и най-малката грешка би застрашила твърде много него, Нора и Айнщайн.

След освобождаването на газа, докато Чуждият бе в безсъзнание, Травис можеше просто да отвори една от вратите, да влезе вътре с карабината „Узи“ и да убие звяра там, където лежи проснат. А в най-лошия случай, даже ако времето за проветряване на помещението позволеше на Чуждия да дойде на себе си, той щеше да е доста замаян и с достатъчно бавни реакции, за да го прати веднага по дяволите.