Дийн Кунц - Пазители

От една книжарница в Кармъл Нора купи „Домашен ветеринарен наръчник за собственика на куче“. Прекара в четене няколко часа на кухненската маса, търсейки какво точно могат да означават симптомите на Айнщайн. Откри, че слабата подвижност, частичната загуба на апетит, кихането, кашлянето и необичайната жажда се появяват при стотици заболявания — или пък не означават нищо особено.

— Почти единственото, което не е възможно при тези признаци, е настинката — каза тя. — Кучешките настинки не приличат на нашите.

Когато купи книгата, симптомите на Айнщайн вече бяха толкова отслабнали, че тя го сметна за съвсем здрав.

В килерчето до кухнята Айнщайн използва буквите на „Скрабъл“, за да им каже: ЗДРАВ КАТО БИК.

Травис спря до кучето, погали го и каза:

— Разбира се, ти трябва да си знаеш най-добре.

ЗАЩО СЕ КАЗВА ЗДРАВ КАТО БИК?

Докато връщаше буквите в пластмасовите тръбички, Травис опита да обясни:

— Ами, защото значи, че не се разболяваш.

БИКОВЕТЕ НЕ СЕ ЛИ РАЗБОЛЯВАТ?

Травис се замисли за метафората — „здрав като бик“ — и разбра, че не е съвсем сигурен защо тя значи точно това. Помоли за помощ Нора, която дойде до вратата на килера, но и тя не можа да обясни ясно фразата.

Ретривърът извади с лапа още букви и ги размести с носа си, докато се получи въпросът:

ЗАЩО СЕ КАЗВА СТАБИЛЕН КАТО ДОЛАР?

Нора се наведе до него и започна да му обяснява:

— Това е по-лесно. Щатският долар е бил някога най-непоклатимата и стабилна валута в света. Предполагам, че още е. В продължение на десетки години доларът не е преминал през никакви катастрофални инфлации като някои други валути и няма основание да губим вярата си в него, затова хората казват: „Стабилен съм като долар“. Разбира се, доларът вече не е това, което е бил някога и фразата вече не е толкова подходяща, но все още я използваме.

ЗАЩО ОЩЕ Я ИЗПОЛЗВАТЕ?

— Защото… сме я използвали винаги — вдигна рамене Нора.

А ЗДРАВ КАТО КОН? КОНЕТЕ СЪЩО НИКОГА БОЛНИ?

Като събираше пуловете и ги връщаше по тръбичките, Травис каза:

— Не, всъщност конете са доста деликатни животни въпреки размера си. И съвсем лесно се разболяват.

Айнщайн премести своя изпълнен с очакване поглед от Травис към Нора.

Тя се опита да обясни:

— Вероятно казваме, че сме здрави като коне, защото конете изглеждат силни и като че ли никога не могат да се разболеят, въпреки че непрекъснато се разболяват.

— Трябва да се примириш с това — каза Травис на кучето. — Ние, хората, все говорим неща, които нямат никакъв смисъл.

Натискайки с крак педала за вадене на букви, ретривърът им написа: ВИЕ СТЕ СТРАННИ СЪЩЕСТВА.

Травис погледна Нора и двамата се засмяха.

Под ВИЕ СТЕ СТРАННИ СЪЩЕСТВА ретривърът продължи: НО ВСЕ ПАК МИ ХАРЕСВАТЕ.

Изглеждаше, че любопитството на Айнщайн и неговото чувство за хумор най-вече подсказват, че дори и да е бил леко болен, вече се е оправил.

Това беше във вторник.

В сряда, първи декември, Нора рисуваше в своето ателие на втория етаж, а Травис посвети деня на проверки в системата за охрана и редовното техническо поддържане на оръжията.

Във всяка стая, някъде из мебелите, зад завеса или в шкафче, имаше внимателно прикрито, но винаги леснодостъпно огнестрелно оръжие. Притежаваха два големи автоматични пистолета „Мозбърг“, четири Магнума боен модел 19 „Смит и Уесън“, заредени с пълнители „357“, два пистолета калибър 38, с които пътуваха в пикапа и Тойотата, карабина „Узи“ и два пистолета „Узи“. Имаха право да се сдобият с този арсенал законно, от местен оръжеен магазин, само след покупка на къща и установено местожителство в окръга, но Травис не пожела да чака толкова дълго. Искаше да има оръжие още първата вечер, която прекараха в новата къща; затова той и Нора се свързаха с Ван Дайн в Сан Франсиско, чрез него откриха нелегален продавач на оръжие и така получиха всичко, от което имаха нужда. Освен това, не бе възможно да купят допълнителни комплекти с приспособления за оръжията „Узи“ от законно упълномощен търговец. Но намериха три такива комплекта на нелегалния пазар в Сан Франсиско и сега карабината и двата пистолета „Узи“ бяха напълно автоматични.

Травис обикаляше от стая в стая, проверяваше дали оръжията са правилно скрити, дали пълнителите им са заредени до края, почистваше ги от прах и, ако бе нужно, ги смазваше. Знаеше добре, че не е възможно да има пропуск, но от ежеседмичните проверки се чувстваше по-сигурен. Не бе носил униформа от много години, но старата военна подготовка и навици още живееха в него и при нужда се връщаше към тях много по-лесно, отколкото очакваше.