Дийн Кунц - Пазители

— Да, някои се свързват с подобни на Ван Дайн, макар и не доста често. Съветите осигуряват документи на повечето терористи. Ван Дайн обслужва предимно обикновени нелегални имигранти, но не бедните, и престъпни типове, които се мъчат да избягат от заповеди за задържане.

Докато Травис палеше двигателя, тя попита:

— Но щом ти успя да откриеш Ван Дайн, може би и тези, които търсят нас, ще го намерят.

— Може би. Ще им отнеме малко време, но може би ще успеят да го открият.

— И тогава ще разберат всичко за новата ни самоличност.

— Не — отговори Травис. После включи вентилатора с топъл въздух и чистачките на предното стъкло, за да изчисти кондензираната върху него пара. — Ван Дайн няма интерес да пази информацията за нас. Той не желае да го заловят с доказателства за неговата дейност. Ако властите изобщо успеят да се вмъкнат в бърлогата му със заповеди за обиск, в компютрите на Ван Дайн ще намерят само счетоводство на приходите и разходите в „Гореща гръд“ и нищо друго.

Докато караха през града в посока към моста „Голдън Гейт“, Нора съзерцаваше с интерес хората по улиците и в другите коли, не само в Тендърлоин, а и във всички квартали, през които минаха. Чудеше се колко ли от тях живеят с имената, дадени им при раждането и колко са променили изцяло живота заедно с имената си като нея и Травис.

— За по-малко от три часа станахме съвсем други личности — каза тя.

— В какъв свят живеем само, а? Повече от всичко друго, високите технологии означават голяма свобода за промяна. Целият свят става все по-лесно изменчив, подвижен. Вече всички финансови операции се извършват с електронни пари, които светкавично отиват от Ню Йорк в Ел Ей — или обикалят света за секунди. За миг парите пресичат граници; вече няма нужда някой да ги пази от контрабандисти. Повечето информация се пази във вид на електрически заряди, които само компютрите четат. И всичко може лесно да се променя. Самоличността. И миналото става изменчиво.

Нора допълни:

— Дори и генетичната структура на видовете вече се поддава на изкуствена промяна.

Айнщайн бафна в знак на съгласие.

Тя продължи:

— Страшничко, нали?

— Малко — обади се Травис, докато приближаваха покрития със светлинни гирлянди южен вход на забуления в мъгла мост „Голдън Гейт“, който оставаше невидим в нейната мантия. — Но в основата си голямата изменчивост е нещо добро. Обществената и финансова подвижност гарантират свободата. Аз вярвам — и се надявам, че вървим към епоха, в която ролята, отредена на правителствата неизбежно ще намалява и няма да е възможно, както в миналото, цялостно регулиране и контролиране на човешките отношения. Тоталитарните режими не могат да просъществуват.

— Как така?

— Е, как е възможно една диктатура да контролира своите граждани в общество със съвършени технологии и максимални възможности за лесна промяна? Единственият начин е забрана на технологичното развитие, запечатване на границите и окончателно връщане в предишната епоха. А това означава национално самоубийство за всяка страна, която се осмели да опита. Ще загубят съревнованието. След няколко десетилетия ще се превърнат в съвременни аборигени, съвсем примитивни според стандартите на модерния свят с високи технологии. Например точно сега Съветите се опитват да ограничат употребата на компютри само в отбранителната си промишленост, което няма да продължи дълго. Ще им се наложи да ги въведат в цялата си икономика и да обучат хората да ги използуват — но как след това ще успеят да удържат хомота стегнат, щом техните граждани вече ще имат средство за проникване и промяна на системата, как ще ги задържат под контрол?

При входа на моста не събираха такса за пътуващите на север. Вече пълзяха по неговата гърбица, където скоростта бе силно ограничена заради лошото време.

Нора гледаше как призрачният скелет на моста, блестящ от кондензираната влага, се губи бавно в мъглата.

— Ти изглежда мислиш, че след десет-двайсет години светът ще се превърне в рай.

— Не в рай — отговори той. — По-удобен, по-богат, по-сигурен и по-щастлив. Но не рай. Винаги ще съществуват болката на човешкото сърце и всичките възможни болезнени прищевки на човешкия ум. Освен благодат, новият свят неизбежно ще роди и нови опасности.

— Като онова нещо, което уби твоя хазяин — каза тя.

— Да.

Айнщайн изръмжа от задната седалка.

Същия четвъртък, двайсет и шести август, следобед, Винс Наско пътуваше към дома на Джони Сантини Телчето в Сан Клементе, за да вземе данните от последната седмица. От него научи и за снощното убийство на Тед Хокни в Санта Барбара. Състоянието на трупа, особено извадените очи, подсказваха, че то е дело на Чуждия. Освен това Джони потвърди тихата намеса и поемане на случая от НУС, а това убеди Винс, че събитието е свързано с бегълците от Банодайн.