Дийн Кунц - Пазители

Травис допълни:

— С това свидетелство за раждане и редовния номер за социално осигуряване те са успели да направят шофьорска книжка, зад която стои истинска самоличност.

— Значи аз вече съм Нора Джийн Еймз? Но щом се пази свидетелството за раждане, значи и смъртният акт е някъде там. И ако някой поиска да провери…

Ван Дайн поклати глава.

— По онова време и двата вида документи са били просто хартийки, нямало е компютърни файлове. А тъй като правителството повече прахосва пари, отколкото да ги харчи разумно, то никога не е имало средства да прехвърли информацията от предкомпютърната епоха в електронни банки. И ако някой се усъмни във вас, той не може просто да издири данните за починали от компютъра и да научи истината само за две минути. Нужно е да ходи в съда, да се рови из папките на следствието за съответната година и чак тогава може да открие смъртния акт на Нора Джийн. Но това няма да се случи, защото в нашата услуга е включено пълното изличаване на свидетелството и акта на Нора Джийн от архивите и тяхното унищожаване, след като вие сте купили нейната самоличност.

— Сега сме в агенцията за кредитна информация — каза единият от двамата Спилбърговци с видимо удоволствие.

Нора видя как по зелените екрани пробягват букви, но те не й говореха нищо.

— Създават солидни и достоверни кредитни истории за новите ни личности — каза й Травис. — Когато заживеем някъде постоянно и регистрираме новия адрес в Службата по автотранспорта и агенцията за кредитна информация, в пощенската ни кутия ще завалят предложения за откриване на кредитни карти — Виза, Мастъркард, може би дори Америкън Експрес и Карт Бланш.

— Нора Джийн Еймз — повтори тя във вцепенение, докато се опитваше да схване колко бързо и цялостно се създава новият й живот.

Тъй като не можаха да открият малко момче, починало в рождената година на Травис и с неговото първо име, той трябваше да се примири с новото — Самюъл Спенсър Хиат, роден през януари и починал през март същата година в Портланд, Орегон. Данните за смъртта щяха да бъдат заличени от архивите и новите документи на Травис можеха да издържат и най-щателна проверка.

Просто на шега (поне така казаха) младите брадати оператори създадоха и военно досие на Травис, като му приписаха шест години служба във военноморските сили и го удостоиха с орден „Пурпурно Сърце“ плюс две почетни грамоти за храброст, проявена при отначало умиротворителна, после — кървава операция в Средния Изток. За тяхна радост, той ги попита дали могат да създадат и едно брокерско свидетелство за сделки с недвижими имоти на новото му име и само след двайсет и пет минути те проникнаха в нужните файлове и изпълниха тази задача.

— Омлет и кекс — каза единият от младите мъже.

— Омлет и кекс — повтори другият.

Нора се начумери — не разбираше думите им.

— Лесно като омлет — обясни първият.

— Просто като парченце кекс — допълни вторият.

— Омлет и кекс — кимна Нора.

Блондинката с очи като медна монета се върна и носеше две шофьорски книжки с образите на Травис и Нора.

— И двамата сте доста фотогенични — каза тя.

Два часа и двайсет минути след срещата с Ван Дайн напуснаха „Гореща гръд“ с два пакета от амбалажна хартия, пълни с какви ли не документи, потвърждаващи новата им самоличност. Когато излязоха на улицата, Нора почувства леко виене на свят и не пусна ръката на Травис по целия път до колата.

Мъглата беше обвила града, докато те стояха в подземията на „Гореща гръд“. Тя омекотяваше светлината на мигащите крушки и лъкатушните проблясвания на неонови тръби в Тендърлоин, но заедно с това някак странно усилваше техните лъчи и като че ли всяка педя нощен въздух бе залята от необикновено северно сияние, слязло от небето на земята. Тези тесни улички криеха своята тайна и излъчваха някакъв, макар и евтин, чар след падането на мрака, в мъглата, но не и ако човек ги бе видял първо през деня и си спомняше видяното.

Айнщайн ги чакаше търпеливо в Мерцедеса.

— Е, все пак не можахме да уредим твоето превръщане в пудел — му каза Нора докато закопчаваше колана. — Но за сметка на това ние добре се маскирахме. Айнщайн, запознай се със Сам Хиат и Нора Еймз.

Ретривърът постави глава върху предната седалка, погледна я, погледна Травис и изсумтя веднъж, сякаш искаше да им каже, че не могат тъй лесно да го излъжат, че той знае кои са те.

Нора се обърна към Травис:

— Твоето антитерористично обучение… там ли си научил за места като „Гореща гръд“ и хора като Ван Дайн? От там ли терористите вземат нови документи след като се промъкнат в страната?