Дийн Кунц - Пазители

Върнаха им всичките вещи, включително револвера и сатъра.

От сивия кабинет последваха Ван Дайн по тесен коридор, където той освободи Цезар, после по едва осветени бетонни стълби слязоха в мазе точно под заведението „Гореща гръд“, където гърменето на рок музиката отгоре беше съвсем приглушено от пода между нея и тях.

Нора не знаеше какво очаква да открие долу: може би мъже, всичките приличащи на Едуард Робинсън, със зелени сенки на очите, закрепени с ластични ленти, наведени над антични печатни машини, които печатат не само фалшиви документи, а и пачки подправени банкноти. Но това, което видя, наистина я изненада.

Стъпалата свършваха в складово помещение със стени от зидан камък. Кашоните със стоки за бара бяха подредени на височина до раменете. Минаха по тесен проход между опаковки уиски, бира, салфетки и стигнаха до стоманена огнеупорна врата в задната стена. Ван Дайн натисна някакво копче в касата и включи във веригата една камера, която заработи с тихо жужене.

Вратата се отвори отвътре и през нея те влязоха в по-малка стая със слабо осветление, където двама брадати младежи работеха на два от седемте компютъра, подредени на маси покрай стената. Първият носеше платнени обувки „Рокпорт“, панталони в защитен цвят с плетен колан и памучна риза, отиваща на панталона. Другият беше с маратонки „Рийбок“, дънки и фланелка без ръкави, а върху нея се виждаха Тримата разбойници. Приличаха досущ на близнаци и напомняха Стивън Спилбърг на млади години. Бяха тъй задълбочени в компютърните си занимания, че изобщо не удостоиха с внимание Нора, Травис и Ван Дайн, но иначе се забавляваха добре и непрестанно говореха нещо на себе си, на машините и един на друг с някакви неразбираеми технически думи, от които Нора не разбираше нищо.

В стаята работеше и една млада жена на не повече от двадесет и пет години. Беше с къса руса коса и странни, но красиви очи с цвят на едноцентова монета. Докато Ван Дайн говореше с двамата на компютрите, тя отведе Травис и Нора в другия край на стаята, сложи ги да седнат пред един бял екран и ги фотографира за фалшивите шофьорски книжки.

Когато блондинката се скри във фотолабораторията за да прояви снимките, Травис и Нора се върнаха при Ван Дайн и компютрите, където младите мъже работеха с щастлив вид. Нора наблюдаваше как проникват в уж защитените компютри на Калифорнийската служба за автотранспорта, Агенцията за социално осигуряване и доста други федерални, щатски и местни управления.

— Когато казах на господин Ван Дайн, че искам напълно защитени документи — обясни Травис, — имах предвид, че шофьорските книжки трябва да не будят съмнение при проверка от някой пътен полицай например. Новите ни документи ще са съвсем неразличими от истинските. Тези момчета вкарват нашите нови имена във файловете на Службата за автотранспорта и фактически създават нови компютърни досиета за разрешителните в държавните информационни банки.

Ван Дайн каза:

— Разбира се, адресите са фалшиви. Но когато се установите някъде, просто ще отидете в Автотранспорта и ще смените адреса, както изисква законът, и всичко ще бъде безупречно. Съставяме ги така, че срокът им изтича след около година, а междувременно вие трябва да се свържете със Службата, да минете през обичайния тест и тогава ще се сдобиете с чисто нови документи, защото имената ви ще фигурират в техните файлове.

— А какви са новите ни имена? — Полюбопитства Нора.

— Видите ли — започна Ван Дайн със спокойната убедителност и увереност на брокер, който обяснява пазарната ситуация на някой нов инвеститор, — налага се да започнем от свидетелствата за раждане. В компютрите ни са вложени имената на всички рано починали деца от цялата западна част на Щатите поне от петдесет години насам. Вече прегледахме тези списъци за рождените години на всеки от вас и се опитахме да намерим починали бебета с цвета на вашата коса и очи — и с вашите първи имена, просто защото ще ви е по-лесно да не сменяте и първото, и последното. Намерихме едно малко момиче, Нора Джийн Еймз, родено на дванайсети октомври същата година, когато сте родена и вие, и починало след месец точно тука, в Сан Франциско. Имаме и лазерен принтер с буквално всички възможни шрифтове и размери букви, с който вече направихме факсимиле на свидетелство за раждане от вида, използуван в Сан Франциско по това време, и с името Нора Джийн и всички останали данни. Ще му направим две ксерокопия и вие ще ги получите. След това проникнахме във файловете на Социалното осигуряване и снабдихме Нора Джийн Еймз с номер, защото тя изобщо не е получавала, създадохме също и история на данъчните плащания за осигуровки — той се усмихна. — Вече сте ги изплатили за достатъчно тримесечия, тъй че спокойно можете да получите пенсия, когато престанете да работите. И в компютрите на службата по заетостта вече има данни, от които всеки може да разбере, че сте работили като сервитьорка в шест града и редовно сте си плащали данъците всяка година.