Дийн Кунц - Пазители

Същата вечер купи вестник и докато хапваше морски специалитети и „Дос Екуис“ в мексикански ресторант, изчете всичко за Хокни и мъжа, наел къщата, в която бе станало убийството — Травис Корнъл. Пресата съобщаваше, че Корнъл — бивш брокер по недвижимите имоти и някогашен боец от Делта Форс — е гледал в къщи пантера и тя е убила Хокни, но Винс знаеше, че това за дивия котешки нрав на животното са чисти глупости, версия за прикриване на истината. Ченгетата казваха, че искат да говорят с Корнъл и неизвестната жена, видяна с него, въпреки че нямат обвинения срещу тях.

В статията имаше и един ред за кучето на Корнъл: „възможно е Корнъл и жената да пътуват със златен ретривър“.

„Открия ли него — помисли Винс, — ще открия и кучето.“

Това беше първият успех и той потвърждаваше предчувствието му, че притежаването на ретривъра, е част от неговата велика мисия.

За да го отпразнува, той поръча още едно блюдо с морски специалитети и бира.

Травис, Нора и Айнщайн прекараха нощта срещу петък в един мотел северно от Сан Франциско, в окръг Марин. От крайпътен магазин купиха шест кутийки бира „Сан Мигел“, а от ресторант за бързо хранене — печено пиле за излет, бисквити, салата от зеле и вечеряха с тях в стаята си.

Айнщайн одобри пилето и показа значителен интерес към бирата.

Травис реши да налее половината от кутията в новата чиния от жълта пластмаса, купена специално за Айнщайн при лудото пазаруване през деня.

— Но не повече от половината, не ме интересува колко я харесваш. Трябваш ми трезвен за няколко въпроса и отговора.

След вечерята тримата седнаха на огромното легло, а Травис разопакова играта „Скрабъл“. Постави върху дюшека дъската за игра с разграфената повърхност надолу, а Нора му помогна да подредят пуловете-букви в двайсет и шест купчинки.

Айнщайн ги наблюдаваше съсредоточено и не показа дори леко опиянение от половинката Сан Мигел.

— Добре — започна Травис. — Имам нужда от по-подробни отговори от онези, които успя да ни дадеш с „да“ и „не“. Хрумна ми да пробваме с буквите.

— Гениално — съгласи се Нора.

Травис се обърна към кучето:

— Аз ти задавам въпроса, а ти показваш буквите, с които мога да напиша отговора, една по една, дума по дума. Разбра ли?

Айнщайн премигна към Травис, погледна струпаните пулове, отново вдигна поглед към Травис и на устата му се появи подобие на усмивка.

Травис продължи:

— Хайде, да почваме. Знаеш ли името на лабораторията, от която си избягал?

Айнщайн побутна с нос купчинката „Б“.

Нора извади един пул и го постави върху тази част от дъската, която Травис бе оставил свободна.

След по-малко от минута кучето написа с тяхна помощ „БАНОДАЙН“.

— Банодайн — рече Травис замислено. — Изобщо не съм чувал. Това ли е цялото име?

Айнщайн се поколеба, после започна да избира още букви, докато изписа „КОРПОРАЦИЯ ЛАБОРАТОРИИ БАНОДАЙН“.

Върху един лист от малкото бележниче, оставено в стаята, Травис записа отговора и след това върна пуловете по местата им.

— Къде се намира Банодайн? ЪРВИН.

— Логично е — каза Травис. — Аз те намерих в горите северно от Ървин. Е, добре, открих те във вторник, осемнадесети май. Кога си избягал от Банодайн?

Айнщайн не отместваше поглед от пуловете, започна да вие и не избираше нищо.

— От всичко, което прочете — продължи Травис, — ти научи какво означава месец, седмица, ден и час. Вече имаш понятие за време.

Кучето се обърна към Нора и продължи да вие.

Тя обясни:

— Сега има понятие за време, но не е имал по време на бягството, затова му е трудно да си спомни колко дълго е скитал из гората.

Айнщайн незабавно започна да показва букви: ТОЧНО ТАКА.

— Знаеш ли имената на някои от изследователите в Банодайн?

ДЕЙВИС УЕДЪРБИ.

Травис записа името.

— А други?

С непрекъснати колебания за правилния правопис, Айнщайн успя да изпише ЛАУТОН ХЙИНЗ, АЛ ХАДСТАН и още няколко.

След като ги записа в мотелското бележниче, Травис попита:

— Значи това са някои от хората, които ще те търсят.

ДА. И ДЖОНСЪН.

— Джонсън? — каза Нора. — И той ли е един от учените?

НЕ. Ретривърът помисли минутка, разгледа купчинките букви и накрая ги избра: СИГУРНОСТ.

— Той ли е шеф на службата за сигурност в Банодайн? — попита Травис.

НЕ. ПОВЕЧЕ.

— Сигурно е от някое федерално управление — каза Травис на Нора, докато тя връщаше буквите по техните места.

Нора се обърна към Айнщайн:

— Знаеш ли първото име на този Джонсън?