Дийн Кунц - Пазители

— И все пак…

КАКТО ПЛЪХОВЕТЕ ОСТАВАТ НЕЗАБЕЛЯЗАНИ.

Нора беше объркана.

— Но как открива следите ти?

ЧУВСТВА МЕ.

— Чувства те? Какво искаш да кажеш?

Ретривърът обмисля доста дълго отговора на тоя въпрос, понечва и се отказва от буквите няколко пъти, но най-накрая написа: НЕ МОГА ДА ОБЯСНЯ.

— Ти също ли го чувстваш? — попита Травис.

ПОНЯКОГА.

— Сега чувстваш ли го?

ДА. МНОГО ОТДАЛЕЧ.

— Много, много далеч — съгласи се Травис. — Стотици мили. Наистина ли може да те почувства и проследи от такова разстояние?

И ОТ ПО-ГОЛЯМО.

— И сега ли върви по петите ти?

ИДВА.

Травис почувства още по-вледеняваща тръпка.

— Кога ще те открие?

НЕ ЗНАМ.

Кучето изглеждаше унило и отново трепереше.

— Скоро ли? Дали ще усети скоро къде си?

МОЖЕ БИ НЕ СКОРО.

Травис видя бледото лице на Нора. Постави ръка на коляното й и каза:

— Няма през целия си живот да бягаме от него. Проклети да сме, ако го направим. Ще си намерим някъде място за живеене и ще го чакаме там — място, в което ще успеем да се подготвим за отбрана и никой няма да ни попречи да се справим с Чуждия, когато пристигне.

Треперейки, Айнщайн докосна още няколко букви с нос, а Травис ги подреди:

ТРЯБВА ДА СИ ОТИДА.

— Какво искаш да кажеш? — попита той, докато връщаше пуловете.

АЗ ЗАПЛАХА ЗА ВАС.

Нора обгърна с ръце ретривъра и го притисна до себе си.

— Не смей дори да си помислиш подобно нещо. Ти си част от нас. Ти си от семейството, дявол те взел, ние сме едно семейство, правим всичко заедно и ще си помагаме един на друг до края, защото така правят семействата — тя престана да притиска кучето, взе главата му в ръце, опря носа си до неговия и се вгледа дълбоко в очите му. — Ако някоя сутрин се събудя и открия, че си тръгнал, ще ми се пръсне сърцето — в очите й проблясваха сълзи, а гласът й трепереше. — Разбираш ли ме, рошава муцуно? Ако решиш да ни напуснеш, сърцето ми ще се пръсне.

Кучето се отдръпна от нея и отново започна да избира букви:

АЗ ЩЕ УМРА.

— Ще умреш, ако ни напуснеш ли? — попита Травис.

Кучето избра още пулове, изчака, докато те разгледаха думите, после погледна сериозно към всеки от тях, за да се увери, че разбират добре какво иска да им каже: УМРА ЗАЩОТО САМОТЕН.

В четвъртък, когато Нора отиде с колата до кабинета на доктор Уейнголд, Травис и Айнщайн се разхождаха из тревистите хълмове и в гората зад купената неотдавна къща в Биг Сар, красива местност на калифорнийския бряг.

Есенното слънце огряваше камъните и очертаваше сенките на редките облаци върху голите хълмове. Сухата позлатена трева шептеше тихо от океанския бриз. На слънце въздухът беше мек, ни горещ, ни хладен. Травис се чувстваше удобно в своите дънки и риза с дълги ръкави.

Беше въоръжен с автоматичен дванайсеткалибров пистолет „Мозбърг“ с къса цев. Носеше го винаги при разходките. Даже и да срещнеше някой любопитен, щеше да му каже, че е тръгнал на лов за гърмящи змии.

В най-гъстата част на гората яркото утро приличаше на късен следобед, а въздухът беше толкова хладен, че Травис остана доволен от дебелия памучен плат на своята риза. Огромни борове, няколко малки горички гигантска секвоя и множество широколистни видове от планинските подножия спираха слънчевите лъчи и оставяха земята под дърветата във вечен сумрак. Тук-там имаше и гъсти храсталаци: растяха онези драки от вечнозелен дъб, наричан понякога „чапарал“, през които човек не може да се промъкне, но и много папрат, избуял от честите мъгли и постоянната влага на крайморския въздух.

Айнщайн няколко пъти надуши дири на пума и настояваше да покаже на Травис следите на големите котки по влажната горска почва. За щастие той добре разбираше колко опасна може да е срещата с тези планински лъвове и съумяваше да потисне естественото си влечение към преследване.

Кучето беше доволно просто да наблюдава местните животни. Често виждаха плашливи сърни, тичащи нагоре или надолу по своите пътеки. Многобройни и приятни за наблюдение бяха и миещите мечки, и въпреки че някои изглеждаха съвсем дружелюбни, Айнщайн знаеше, че могат да станат и лоши, ако случайно ги изплаши; затова предпочете да стои на почтително разстояние.