Дийн Кунц - Пазители

Айнщайн заразглежда буквите, издавайки тих звук. Травис точно щеше да му каже, че няма смисъл да се мъчи, ако не знае първото име на Джонсън, но точно тогава кучето опита да го напише: ЛЕМУУУЛ.

— Няма такова име — каза Нора, прибирайки буквите.

Айнщайн опита пак: ЛАМИУУЛЛ. После: ЛИМУУЛ.

— Това също не е име — рече Травис.

Трети опит: ЛИМУЕЛ.

Травис разбра, че кучето прави опит да изпише името звук по звук с познати думи. Той сам избра шест буквени пула: ЛЕМЮЪЛ.

— Лемюъл Джонсън — изговори го Нора.

Айнщайн се наведе напред и подуши врата й. Започна тъй да се гърчи от удоволствие, че е успял да предаде името, та чак пружините на мотелското легло заскърцаха.

После престана да души Нора и написа ТЪМЕН ЛЕМЮЪЛ.

— Тъмен? — учуди се Травис. Да не би под „тъмен“ да разбираш… зъл?

НЕ. ТЪМЕН.

Нора върна буквите и попита:

— Опасен?

Айнщайн изсумтя към нея, после към Травис — явно искаше да им каже, че понякога са непоносимо тъпи. НЕ. ТЪМЕН.

За момент постояха мълчаливи и умислени и накрая Травис възкликна:

— Черен! Искаш да кажеш, че Лемюъл Джонсън е чернокож.

Айнщайн бафна съвсем тихо, поклати глава нагоре-надолу и помете с опашка покривката на леглото. После посочи двадесет и осем букви, най-дългия отговор досега: ВСЕ ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА ДА СЕ ОПРАВИТЕ.

Нора се засмя.

Травис отбеляза:

— Много си отворен.

А всъщност беше много радостен, изпълнен с възторг, който не би могъл да опише с думи, ако трябваше да го стори. С ретривъра разговаряха вече много седмици, но пуловете на Скрабъл разкриха неподозирани преди възможности за общуване. Повече от всякога Айнщайн приличаше сега на тяхно собствено дете. Усещаха и едно необикновено опиянение от прекрачването отвъд границите на нормалния човешки опит, усещаха, че се различават и превъзхождат другите. Разбира се, Айнщайн не беше обикновено куче, и умът му бе повече на човек, отколкото на животно — но той си оставаше преди всичко куче — и разумът му се отличаваше по вид от човешкия, затова в техния междувидов диалог винаги щеше да има нещо тайнствено и съвсем необяснимо. Травис се взираше в буквите ВСЕ ОЩЕ ИМА НАДЕЖДА ДА СЕ ОПРАВИТЕ и мислеше дали в тях не може да се прочете едно по-многозначно послание, насочено към цялото човечество.

Следващия половин час продължиха да разпитват Айнщайн, а Травис записваше неговите отговори. Не след дълго стигнаха и до жълтоокото чудовище, убило Тед Хокни.

— Що за проклет звяр е това? — каза Нора.

ЧУЖДИЯ.

Травис се обади:

— Чуждия ли? Какво искаш да кажеш?

ТАКА ГО НАРИЧАХА.

— Хората от лабораторията ли? — попита Травис. — Защо са го наричали Чуждия?

ЗАЩОТО НЕ МУ Е ТУК МЯСТОТО.

— Не разбирам — каза Нора.

ДВА УСПЕХА. АЗ И ТОЙ. АЗ СЪМ КУЧЕ. ТОЙ Е НЕЩО КОЕТО НЯМА ИМЕ. ЧУЖДО.

Травис попита:

— Той също ли е интелигентен?

ДА.

— Колкото тебе?

МОЖЕ БИ.

— Господи Исусе — Травис беше потресен.

Айнщайн издаде нещастен звук и постави глава върху коляното на Нора — искаше да получи утехата, която само галенето можеше да му осигури.

Травис продължи:

— Защо са искали да създадат подобно нещо?

Айнщайн се върна към подредените букви: ДА УБИВА ЗА ТЯХ.

По гръбнака на Травис премина ледена тръпка и замря някъде дълбоко в него.

— А кого са искали да убива?

ВРАГА…

— Кой враг? — попита Нора.

ПРИ ВОЙНА.

Разбирането на истината породи отвращение, от което им се повдигна. Травис се облегна върху дъската на леглото. Спомни си думите, които каза на Нора — че даже и свят без бедност и с всеобща свобода няма да е рай — в него ще останат проблемите на човешкото сърце и всичките болезнени прищевки на човешкия ум.

Обърна се към Айнщайн:

— Значи искаш да ни кажеш, че Чуждият е прототип на генетично проектиран войн. Нещо като… много интелигентно, смъртоносно полицейско куче, създадено за бойното поле.

ТОЙ Е НАПРАВЕН ДА УБИВА. ТОЙ ИСКА ДА УБИВА.

Подреждайки пуловете с букви за последните думи, Нора остана ужасена.

— Но това е лудост. Как изобщо е възможно да се контролира такова нещо? Как могат неговите господари да са сигурни, че няма да се обърне срещу тях?

Травис се надигна от облегалката. Обърна се към Айнщайн:

— Защо Чуждият търси тебе?

МРАЗИ МЕ.

— Защо те мрази?

НЕ ЗНАМ.

Докато Нора връщаше буквите, Травис попита:

— Ще продължи ли да те преследва?

ДА. ВИНАГИ.

— Как успява подобно създание да се движи незабелязано?

ПРЕЗ НОЩТА.