Дийн Кунц - Пазители

— Човек идва на това място, ако му трябва нещо, което не се продава в Ноб Хил — например малки момченца или наистина големи количества опиати. Или пък фалшива шофьорска книжка, подправени документи за самоличност.

— О — каза тя. — Да, виждам. Този квартал се командва от подземния свят, от хора като Корлеоне в „Кръстникът“.

— Сигурен съм, че Синдикатът притежава повечето от тези места — продължи той, докато правеше маневра за да паркира Мерцедеса на тясно място до бордюра. — Но не прави грешката да си мислиш, че истинската мафия се представя от подобни достолепни господа като семейство Корлеоне.

Айнщайн се съгласи да остане в Мерцедеса.

— Виж какво ще ти кажа, рошава муцуно. Ако сме наистина късметлии — пошегува се Травис, — и ти ще се сдобиеш с нова самоличност. Ще те превърнем в пудел.

Нора беше учудена от откритието, че с вечерния здрач от залива е повял доста хладен вятър, който ги принуди да облекат купените по-рано през деня найлонови якета-грейки.

— Тук нощите са хладни даже и през лятото — каза той. — А скоро ще плъзне и мъглата. От събраната дневна топлина морската вода се изпарява.

Той щеше да облече якето, даже и ако вечерта бе сравнително топла, защото зареденият револвер стоеше под колана му и трябваше да го прикрие с някаква горна дреха.

— Наистина ли е възможно да ти потрябва оръжие? — попита Нора, докато се отдалечаваха от колата.

— Не е много вероятно. По-скоро го нося като документ за самоличност.

— А?

— Ще видиш.

Тя погледна назад към колата и видя как Айнщайн, нещастен и изоставен, гледа през прозореца. Стана й неприятно, че го оставят. Но иначе бе убедена, че даже и да допускаха кучета, подобни заведения биха разклатили моралните устои на Айнщайн.

Травис изглежда се интересуваше само от барове, чиито рекламни надписи бяха на английски и испански или единствено на испански. Някои от тях изглеждаха ужасно и явно никой не си правеше труда да прикрие олющената боя и мухлясалите подови покрития, а стените на други бяха покрити с огледала и блестящи светлини, но и зад тях се долавяше мръсотията и присъствието на многобройни хлебарки. Имаше и няколко наистина чисти и със скъпа украса. Навсякъде Травис говореше с бармана или с музикантите, ако изобщо ги имаше и бяха в почивка, само на испански; а на два-три пъти им подаде сгънати на руло двайсетдоларови банкноти. От тези разговори на испански, Нора не разбра какво пита той и защо плаща на тези хора.

Когато излязоха на улицата на път към следващата нечиста бърлога, той й обясни, че най-много незаконни имигранти пристигат от Мексико, Салвадор, Никарагуа — отчаяни хора, бягащи от икономическия хаос и политическото потисничество. Следователно по-голямата част от пазара на подправени документи беше в ръцете на испаноговорещи, а не на виетнамци, китайци или всички други имигрантски групи заедно.

— Затова най-лесният начин да хванеш дирята на някой фалшификатор на документи, е да се свържеш с латиноамериканския подземен свят.

— А успя ли да хванеш някоя диря?

— Още не. Някои казват едно, други — друго и сигурно деветдесет процента от информацията, за която платих, е глупости, лъжи. Но не се тревожи — ще намерим каквото търсим. Бизнесът в Тендърлоин никога не пропада точно по тази причина: хората, дошли дотук, винаги успяват и намират търсеното.

Нора беше изненадана от тези хора. По улиците и в баровете без сутиени можеха да се видят всякакви лица. Азиатци, латиноамериканци, бели, черни, дори и индианци се лутаха из алкохолната мъгла, сякаш грехопадението имаше и добра страна — расовата хармония. Млади мъже, приличащи на мошеници (сигурна беше, че са такива), ходеха наперено с кожените си якета и панталони. Но имаше и мъже от деловия свят с безупречни костюми, издокарани гимназисти, хора с каубойски дрехи и червендалести плажни герои, може би сърфисти, като че ли оживели герои от филм на Анет Фуничело. По ъглите или направо върху тротоара седяха скитници, старци с прошарени коси и смрадливи дрехи, и дори в очите на типовете с делови костюми гореше странен блясък, от който човек искаше да се скрие по-далеч, но все пак повечето от хората тук бяха тези, които човек би взел за обикновени граждани, и то с някакво положение в обществото, ако ги срещне в приличен квартал.

По улиците или в компанията на мъжете, из баровете нямаше много жени. Всъщност, не: жени имаше, но те изглеждаха по-похотливи даже от голите танцьорки и като че ли само няколко от тях не се продаваха.