Дийн Кунц - Пазители

Следващите два часа и половина, докато пътуваха на север към Салинас и после към Сан Хосе, Нора си поспа добре. Когато беше будна, се успокояваше от милите пустош, оставащи зад гърба им. Тичащите назад ниви от двете стани на магистралата изглеждаха безкрайни под ледено-бледата светлина на луната. А след като и тя залезе, караха дълго в съвършена тъмнина преди да забележат някоя мъждукаща лампа на фермерска къща или няколко скупчени крайпътни заведения.

Жълтоокото чудовище беше проследило Айнщайн от подножията на Санта Ана в окръг Ориндж до Санта Барбара — по права линия това са повече от сто двайсет и пет мили, бе казал Травис, и сигурно триста мили без път пеша — за три месеца. Бавничка походка. Ако стигнеха триста мили по права линия на север от Санта Барбара и намереха жилище в района на залива Сан Франциско, звярът може би нямаше да ги догони цели седем или осем месеца. Или изобщо не би стигнал дотам. Всъщност от какво разстояние е способен той да надуши Айнщайн? Сигурно и неговата свръхестествена способност да следи кучето си има граници. Сигурно.

В единайсет часа четвъртък сутринта Лемюъл Джонсън стоеше прав в голямата спалня на къщичката в Санта Барбара, наета от Травис Корнъл. Голямото огледало беше строшено, а всичко в стаята — изпочупено, сякаш Чуждият бе изпаднал в ревнива ярост, като е видял, че кучето живее в домашен уют, а той е принуден да броди из дивите земи и да живее в доста примитивни условия.

Сред останките по пода Лем откри четири снимки в сребърни рамки, вероятно съборени от тоалетката или нощните масички. На първата беше Корнъл с привлекателна блондинка. Лем вече бе научил достатъчно за Корнъл и знаеше, че тя трябва да е неговата починала жена, Пола. На една друга, черно-бяла снимка, имаше мъж и жена, но тя беше твърде стара и Лем отгатна, че хората, усмихващи се срещу обектива, са родителите на Травис. На третата, също черно-бяла, имаше младо момче на единайсет-дванайсет години, но и тя бе доста стара и момчето изглежда беше самият Травис Корнъл или, по-вероятно, неговият починал рано брат.

На последната, четвъртата, имаше десет широко усмихнати войници, очевидно позиращи върху дървените стъпала на казармена сграда. Единият от десетте беше Травис Корнъл. А върху две от униформите Лем ясно видя емблемата на Делта Форс, елитните части за борба с тероризма.

Тази снимка обезпокои Лем, затова той я остави върху тоалетката и се върна в хола, където Клиф продължаваше да рови из покритите със съсирена кръв боклуци по пода. Търсеха нещо, което не значи нищо за полицията, но може да се окаже изключително важно за тях.

НУС се забавиха и не поеха убийствата в Санта Барбара навреме, защото Лем бе известен твърде късно — почти в шест сутринта. Но, разбира се, пресата не закъсня и съобщи кървавите подробности за смъртта на Тед Хокни. С настървение предъвкваха какви ли не безумни измишльотини относно възможния убиец на Хокни, но най-често се срещаше версията, че Корнъл е отглеждал опасно екзотично животно в дома си, някакъв леопард, пантера, и това животно е нападнало нищо неподозиращия хазяин, докато той е влизал в къщата. Телевизионните камери със садистично удоволствие преминаваха бавно над разкъсаните и опръскани с кръв книги. Обикновено така постъпваха жълти вестници като „Нашънъл Инкуайрър“, но това никак не учуди Лем, защото разликата между тях и тъй наречената „законна“ журналистика — особено електронните медии — беше много по-малка, отколкото новинарите смееха да признаят.

Той вече успя да изработи и пусне в ход плана за дезинформационна кампания, потвърждаваща заблудите и истерията на пресата относно котки от джунглите, пуснати на свобода. Платени от НУС информатори ще залеят редакциите с твърдения, че познават Корнъл и ще се кълнат, че той наистина, освен кучето, отглежда в къщи и една пантера. А други, които никога през живота си не са виждали Корнъл, ще се представят за негови приятели и с мъка ще разказват как са го предупреждавали да подреже ноктите и изтъпи зъбите на звяра след като порасне. А полицията ще търси Корнъл — и непознатата жена — за разпит относно пантерата и сегашното й местонахождение.

Лем беше убеден, че сполучливо ще отклони пресата от всякакви въпроси, които могат да я приближат до истината.

Естествено Уолт Гейнз ще дочуе за убийството от своя окръг Ориндж и няма да си спести няколко приятелски разговора с местните власти, от които бързо ще заключи, че Чуждият е проследил кучето на север чак дотук. Заради уговорката за дискретност вече не му тежеше желанието на Уолт за сътрудничество.