Дийн Кунц - Пазители

— Тогава охлади се малко — рече тя и се отдръпна. — Малките уши ни слушат.

— Айнщайн ли? Че неговите уши са големи.

Намери кучето в банята, стъпило върху тоалетното шкафче и пиещо студена вода от мивката, която Нора бе напълнила за него.

— Знаеш ли, рошава муцуно, че за повечето домашни кучета тоалетната чиния е съвсем подходящо място за пиене на вода.

Айнщайн изсумтя към него, скочи на пода и изтича навън от банята.

Травис нямаше никакви уреди за бръснене, но реши, че еднодневната брада ще му придаде вида, нужен за това, което трябваше да направи тази вечер в квартала Тендърлоин 23 23 „Тендърлоин“ букв. „нежни слабини“ — квартал с публични домове и развлекателни заведения в Сан Франциско. — Б.пр. .

Напуснаха мотела и хапнаха в първия срещнат по пътя „Макдоналдс“. След обяда посетиха един местен клон на банката от Санта Барбара, която обслужваше чековата сметка на Травис. Използуваха неговата компютърна банкова карта, „Мастъркард“, две от картите му „Виза“ и чрез тях изтеглиха хиляда и четиристотин долара в брой. После отидоха в представителство на „Америкън Експрес“ и използваха един от чековете на Травис и неговата карта „Голд“, за да получат максимално допустимите петстотин в брой и още четири хиляди и петстотин в пътнически чекове. Заедно с две хиляди и стоте в брой и чекове, останали от сватбеното им пътешествие, сега имаха в себе си осем хиляди и петстотин долара.

През останалата част на следобеда и рано вечерта пазаруваха. С кредитни карти купиха цял комплект куфари и пътнически чанти и ги запълниха с достатъчно дрехи. Сдобиха се и с всички необходими тоалетни принадлежности и една електрическа самобръсначка за Травис.

Травис купи и игра „Скрабъл“, а Нора го попита:

— Ама ти наистина ли имаш настроение за такива игри?

— Не — отговори загадъчно той, като се наслаждаваше на нейното недоумение. — Ще ти обясня по-късно.

Половин час след залез, след като напълниха до горе огромния багажник на Мерцедеса, Травис подкара колата към самия Тендърлоин, частта на Сан Франциско под улица „О’Фаръл“, в триъгълника между „Маркет Стрийт“ и „Ван Нес Авеню“. Кварталът беше пълен със стриптийз барове, заведения с танцьорки без сутиени, вертепи със светещи реклами и съвсем голи момичета, приемни, в които мъжете плащаха за всяка минута с разсъблечена млада жена на своята маса и говореха за секс, но често не оставаха само с разговора.

Това откровено разложение потресе Нора, която вече се мислеше за доста опитна и познаваща живота. Тя не бе подготвена за помията на Тендърлоин. Гледаше с отворена уста неоновите светлини с крещящи цветове и форми, рекламиращи пийпшоу, женска борба, балет за травестити, турска баня за хомосексуални, къщи за масаж. Думите върху някои афиши пред най-долнопробните барове дори съвсем я объркаха и тя попита:

— Какво искат да кажат с тоя надпис: „Хвърли оченце в розово местенце“?

Докато се оглеждаше къде да паркира, Травис отговори:

— Това значи, че там момичетата танцуват съвсем голи и по време на танца разтварят устните си, за да се покажат съвсем докрай.

— Не!

— Да.

— Боже мой. Не вярвам. Искам да кажа — вярвам ти, но не мога да си го представя. А какво значи „Крайно доближаване“?

— Момичетата танцуват долепени до масите на клиентите. Законът не позволява да ги докосват, но ще танцуват досами посетителите, люлеят гърдите си точно пред лицата им. Между устните и зърната можеш да пъхнеш лист хартия, може би два, но не и три.

На задната седалка Айнщайн изрази отвращението си със сумтене.

— Съгласен съм, приятел — каза му Травис.

Минаха покрай някакъв вонящ вертеп с гирлянди от мигащи жълти и червени крушки и лъкатушни неонови светлини в синьо и мораво, чийто надпис обещаваше: СЕКС-ШОУ НА ЖИВО.

Нора беше ужасена:

— За Бога, нима има и представления, където се сношават с мъртви?

Травис така се заля от смях, че почти блъсна една неумело маневрираща кола, пълна с гимназисти.

— Не, не, не. Даже и в Тендърлоин има някакви ограничения. „На живо“ означава „не на филм“. Защото има много филми, посветени изцяло на секса, театри, които показват само порнография, но това място обещава, че на сцената можеш да видиш истински секс, не имитация. Не знам дали винаги изпълняват обещанието си.

— Не ми и трябва да знам! — каза Нора, като че ли беше Дороти от Канзас и току-що бе навлязла във вълшебната страна Оз. — Защо изобщо сме тук?