Дийн Кунц - Пазители

— Трябва да ти отговарям без заобикалки, защото не знаеш кога се шегувам.

Тя премигваше от недоумение.

— Значи всъщност няма ферма за развъждането им до Модесто?

— Не. Правят го различни момичета. Някои от тях се надяват да пробият в шоубизнеса, да отидат в Ел Ей, където ще станат филмови звезди, но нямат късмет и в Ел Ей попадат на същите места, други отиват на север към Сан Франциско или Вегас. Повечето са съвсем прилични деца. Смятат, че това е само временно. Тук бързо могат да се изкарат доста добри пари. Начин да понатрупат нещо преди да опитат щастието си и в Холивуд. Има и такива, дето мразят себе си и го правят, за да се унижават. Други пък се бунтуват срещу родителите си, срещу първия съпруг, срещу целия проклет свят. А някои са мошенички и проститутки.

— И тук проститутките срещат… своите клиенти? — попита тя.

— Може би да, а може би — не. Вероятно някои танцуват просто за да могат да обяснят откъде имат доходите си, когато властите почукат на вратата. Обявяват само спечеленото от танците и така могат да прикрият какво получават от другите си номера.

— Тъжно е — каза тя.

— Да. В някои случаи… В много случаи е адски тъжно.

Нора беше съвсем замаяна.

— Този Ван Дайн ще ни даде ли фалшиви документи за самоличност?

— Надявам се.

Тя го изгледа сериозно:

— Ама ти наистина добре се оправяш тука, нали?

— Неприятно ли ти е, че зная подобни места?

Тя се замисли за момент.

— Не. Даже си мисля… ако една жена трябва да вземе някого за мъж, предполагам, че е нужно той да знае какво се прави във всяка ситуация. Аз поне така се чувствам съвсем уверена.

— В мене?

— В тебе, да, и вярвам, че ще се преборим успешно с всичко, ще спасим Айнщайн и себе си.

— Доверието е добро нещо. Но първото, което научих в Делта Форс е, че прекаленото доверие може да те убие.

Вратата се отвори и горилата се върна, придружен от мъж с кръгло лице, сив костюм, синя риза и черна вратовръзка.

— Ван Дайн — представи се той, но не понечи да подаде ръка. Заобиколи бюрото и седна на един пружинен стол. Косата му бе руса и оредяла, а бузите — гладки като на бебе. Приличаше на борсов брокер от някоя телевизионна реклама: делови, умен, колкото добре облечен, толкова и добронамерен.

— Пожелах да разговарям с вас, защото трябва да знам кой разпространява тези лъжи за мене.

Травис каза:

— Нуждаем се от нови документи — шофьорски книжки, карти за социална осигуровка и всичко останало. Първокласни, напълно защитени, истински.

— Точно за това говоря — отвърна Ван Дайн веждите му се повдигнаха насмешливо. — Как, за Бога, ви хрумна, че аз се занимавам с подобен бизнес? Опасявам се, че не са ви информирали правилно.

— Нуждаем се от първокласни документи с пълна защита — повтори Травис.

Ван Дайн втренчи изпитателен поглед в него и Нора.

— Искам да разгледам портмонето ви. И вашата чантичка, госпожице.

Докато оставяше портфейла на масата, Травис каза на Нора:

— Няма страшно.

С нежелание, тя също остави своята чантичка.

— Моля, станете прави и позволете на Цезар да ви претърси — нареди Ван Дайн.

Травис стана и дръпна леко Нора да го последва.

Цезар, горилата с бетонно лице, претърси Травис смущаващо педантично, откри Магнума 357 и го остави на масата. С Нора беше още по-последователен, като разкопча блузата и невъзмутимо опипа двете чашки на нейния сутиен, търсейки миниатюрни батерии, микрофон и записващо устройство. Тя се изчерви и нямаше да позволи тези интимности, ако Травис не бе й обяснил предварително какво дири Цезар. Освен това, телохранителят остана все тъй безизразен, сякаш беше машина без възможности за еротични усещания.

Когато Цезар приключи с тях, седнаха отново, а Ван Дайн прерови портмонето на Травис, после и Норината чантичка. Тя се страхуваше, че ще им вземе парите и няма да им остави нищо, но той явно се интересуваше само от документите им и сатъра, който Нора още носеше.

Ван Дайн се обърна към Травис:

— Добре. Ако беше ченге, нямаше да ти позволят да носиш Магнум — той издърпа пълнителя и погледна вътре, — зареден с патрони за Магнум. Щяха да ти смачкат задника заради ония организации, дето се борят за правата на населението.

После се усмихна на Нора:

— Никоя полицайка не носи сатър.

Тя изведнъж разбра какво искаше да каже Травис с думите, че носи револвера не за защита, а като документ за самоличност.

Ван Дайн и Травис се пазариха известно време и накрая се спряха на шест хиляди и петстотин за двата комплекта документи с „пълна защита“.