Дийн Кунц - Пазители

— Ако се свържете с журналистите и направите пресконференция, за да обясните всичко на обществеността, ще е възможно да спечелим дело в съда и да запазите опеката над кучето.

— Наистина ли мислите, че това е възможно? — попита Нора.

— В най-добрия случай — призна Гарисън, — шансът ви е петдесет на сто.

Травис поклати глава.

— Не. Няма да рискуваме.

— А какво смятате да правите? — попита Гарисън.

— Да бягаме — каза Травис. — И да не спираме.

— Какво ще постигнете по този начин?

— Айнщайн ще остане на свобода.

Кучето се съгласи със сумтене.

— На свобода — но докога? — Усъмни се Гарисън.

Травис се изправи и закрачи напред-назад, твърде развълнуван, за да седи неподвижен на стола.

— Няма да прекратят издирването — призна той. — Поне още няколко години.

— Никога — адвокатът беше категоричен.

— Е, няма да е лесно, но това е единственото, което можем да сторим. Проклети да сме, ако им позволим да го вземат. Той изпитва ужас от лабораторията. Освен това той, в известна степен, ме върна към живота…

— А мене спаси от Стрек — добави Нора.

— Събра ни — каза Травис.

— Промени живота ни.

— И нас самите промени съвсем. Той вече е част от нас, както може да е истинско дете — не спираше Травис.

Срещна благодарния поглед на кучето и от вълнение почувства буца в гърлото си. — Ние ще се борим за него, тъй както той се бори за нас. Едно семейство сме. Ще живеем заедно… или заедно ще умрем.

Гарисън каза на ретривъра, докато го галеше:

— Няма да те търсят само хората от лабораторията. И не само полицията.

— Онова другото — кимна Травис.

Айнщайн потрепери.

— Хайде, недей, успокой се сега — каза Гарисън, потупвайки нежно кучето по гърба. После се обърна към Травис:

— Какво, мислите, представлява това създание? Чух вашето описание, но е трудно да разбера нещо от него.

— Каквото и да е — рече Травис, — не е Божие творение. Човек го е направил. А това значи, че е резултат от някакви опити за преструктуриране на ДНК. Бог знае защо са ги правили. И само Бог знае какви намерения са имали, защо са искали да сътворят подобно нещо. Но вече са го сторили.

— Изглежда има невероятна способност да ви проследява.

— Да следи Айнщайн — уточни Нора.

— Затова ще се движим непрестанно — каза Травис. — Ще изминем дълъг път.

— За това трябват пари, а банките работят най-много по дванайсет часа — рече Гарисън. — Ако ще бягате, нещо ми подсказва, че трябва да тръгнете още тази вечер.

— Ето за това може да ни трябва вашата помощ — каза му Травис.

Нора отвори портфейла си и измъкна оттам две чекови книжки — своята и на Травис.

— Господин Гарисън, това, което искаме да направим е следното: ще ви упълномощим да получите чекове от сметката на Травис и моята. Той има само три хиляди в книжката, но в същата банка са големите му спестявания, а те имат право да прехвърлят суми, когато разходите надхвърлят вложеното в книжката. Същото е положението и с моите спестявания. Ако ви напишем един от чековете на Травис за двайсет хиляди, но със задна дата — сякаш е даден преди всички тези неприятности — и един от моите, за същата сума, вие можете да ги депозирате по вашата сметка. Веднага след прехвърлянето ще купите осем разплащателни чека по пет хиляди всеки и ще ни ги изпратите.

Травис каза:

— Полицията ще ме търси за разпит, но ще знае, че не аз съм убил Тед Хокни, защото човек не може да го разкъса така. Затова няма да наложат запор върху моите спестявания.

— Ако зад изследванията, довели до създаването на Айнщайн и онова създание, стоят федералните служби — усъмни се Гарисън, — те няма да се успокоят до твоето задържане и от тях може да се очаква, че ще замразят банковите сметки.

— Може би. Но не е вероятно да го сторят веднага. Вие живеете в същия град и вашата банка трябва да прехвърли чека ми до понеделник.

— А как ще се справяте с парите междувременно, докато ви изпратя четиридесетте хиляди?

— От сватбеното пътешествие ни останаха малко в брой, имаме и пътнически чекове — отговори Нора.

— И моите кредитни карти — добави Травис.

— Могат да ви открият по кредитните карти и пътническите чекове.

— Знам — каза Травис. — Ще ги използуваме в градове, където няма да оставаме и ще се измъкваме оттам колкото може по-бързо.

— А когато купя разплащателните чекове за четиридесет хиляди, къде да ги изпратя?

— Ще поддържаме връзка по телефона — отговори Травис, върна се до дивана и седна при Нора. — Все ще измислим начин.