Дийн Кунц - Пазители

Ще го ритам — реши тогава. Ще се отбранявам.

В действителност не беше убедена, че ще се бие, не беше сигурна, че ще има смелост да се защити. Даже и да опиташе, той я превъзхождаше по размери и сила.

— Да-а, обзалагам се, че сте страхотна във всяка отношение — повтори той, като натърти думите още по-предизвикателно.

Като се извърна от печката, тя насила се засмя.

— Мъжът ми ще се изненада, ако чуе това. Наистина, кексовете ми не са лоши, но коричката им все не става, а печеното винаги е много сухо. Дантелата ми е прилична, но ми трябва цяла вечност да завърша започнатото.

Тя предпазливо се промъкна покрай него и се върна до бюфета. Сама се учуди, че бърбори непрекъснато, докато отваря кутийката с глазура. Разприказва се от безсилното отчаяние.

— Хванала съм цаката на цветята, но не ме бива много в къщната работа, и ако мъжът ми не помагаше — да, без неговата помощ, всичко щеше да е с краката нагоре.

Това, което каза, й прозвуча ужасно глупаво. Усети в гласа си истерична нотка, която той също не можеше да пропусне.

Но споменаването на съпруг очевидно го накара да премисли настъплението си. Докато Нора сипваше сместа в купата и внимателно отмерваше масло, Стрек изпи водата, колко му беше дала. Той отиде до мивката и постави чашата в широкия съд с мръсни купи и прибори. Този път не се приближи, към нея.

— Е, да видим телевизора — каза той. Нора се усмихна с премерена разсеяност и кимна. Върна се към своята работа, като си тананикаше тихичко и се преструваше, че не се е случило нищо.

Той прекоси кухнята и отвори люлеещата се врата, след това спря и каза:

— Леля ви наистина е обичала тъмните места, нали така? И кухнята може да стане страхотна, ако я освежите.

Преди да смогне да му отговори, той излезе и вратата се залюля след него. Въпреки, че никой не беше поискал мнението му за разцветката на кухнята, Стрек явно си беше прибрал рогата и Нора беше доволна от себе си. Беше го опазила само със скалъпената лъжа за несъществуващия си съпруг, произнесена с учудващо равнодушие. Вярно е, че една котка не би постъпила точно тъй с нападател, но това не беше и кроткото, уплашено поведение на мишка.

Тя се огледа във високата кухня и реши, че наистина е много тъмна. Стените бяха кално-сини. Грапавите глобуси на лампите бяха твърде непрозрачни и излъчваха студено и сиво сияние. Помисли си как ще се отрази едно пребоядисване и смяна на лампите.

Дори и мисълта за промени в къщата на Вайълет Девън беше главозамайващо смела и въодушевяваща. След смъртта на Вайълет Нора беше преустроила само собствената си спалня, но нищо друго. Като мислеше сега дали може да продължи промените, тя се почувствува като безумно смел бунтар. Може би. Можеше и да успее. Ако успееше да отстрани Стрек, вероятно щеше да събере куража да се опълчи срещу мъртвата си леля.

Тази нейна самоувереност и приповдигнатото й настроение продължиха само двадесет минути — достатъчно, за да остави тавичките в печката, да забърка глазурата и да измие няколко купи и прибори. Тогава се върна Стрек и съобщи, че телевизорът е готов и после й даде сметката.

Въпреки че изглеждаше кротък когато напусна кухнята, при второто си появяване беше станал отново нахален като преди. Огледа я от главата да петите сякаш я събличаше с поглед и когато срещна очите й, в неговите се четеше предизвикателство.

Стори й се, че сметката е твърде голяма, но не направи въпрос, защото искаше той да се омете по-скоро. Докато тя седеше и пишеше чека на кухненската маса, той използува вече познатия номер — стоеше съвсем близо до гърба й, като че ли се опитваше да я сплаши с телесното си мускулно превъзходство. Когато тя се изправи и му подаде чека, той го пое по такъв начин, че докосна ръката й многозначително.

Докато вървяха по дългия коридор, Нора беше почти сигурна, че той внезапно ще остави инструментите на пода и ще я нападне изотзад. Но когато достигнаха външната врата и той излезе на верандата, сърцето й започна да бие с по-нормална скорост. Той се застоя точно пред вратата.

— Какво работи мъжът ви?

Въпросът я смути. Той трябваше да го зададе преди, когато в кухнята тя спомена за съпруг — но сега любопитството му изглеждаше неуместно.

Трябваше да му каже, че не му влиза в работата, но все още я беше страх. Усещаше, че може само да се ядоса, че много лесно може да дръпне спусъка на спотаената му жестокост. Затова му отговори с друга лъжа, като се надяваше да го откаже от задевките му: