Дийн Кунц - Пазители

Тя приготви всички купи, прибори, електрически миксер, плюс готовото тесто и другите съставки и след това се залови за работа. Скоро опънатите й нерви бяха успокоени от познатата домашна дейност.

Точно като наля сместа в двете тавички, Стрек се появи в кухнята и каза:

— Май обичате да готвите?

От изненада тя почти изтърва празната метална купа и омазнената бъркалка. Все пак смогна да ги удържи — и с леко треперене, издаващо напрежението й — ги постави в мивката.

— Да. Обичам да готвя.

— Не е ли чудесно? Харесвам жени, които обичат женската работа. Шиете ли, плетете ли, бродирате ли или нещо подобно?

— Правя брюкселска дантела.

— Още по-добре.

— Телевизорът готов ли е?

— Почти.

Кексът беше готов за слагане в печката, но Нора се въздържа да поеме тавичките, докато Стрек я наблюдаваше, защото се страхуваше, че ръцете й ще треперят твърде много. Тогава той щеше да усети нейната уплаха и вероятно щеше да стане още по-дързък. Затова остави пълните тавички и отвори кутията с глазура.

Стрек влезе по-навътре в кухнята, като се движеше небрежно, леко отпуснат и се оглеждаше с дружелюбна усмивка, но отиваше право към нея.

— Дали ще може да изпия чаша вода?

Нора почти въздъхна от облекчение, като й се искаше да вярва, че само глътката студена вода го е довела тук.

— Да, разбира се — каза тя. Взе чаша от рафта и пусна студената вода.

Когато се обърна да му я даде, той беше дошъл с тиха котешка стъпка точно зад гърба й. Тя неволно подскочи. Чашата се разля и водата плисна по пода.

— Вие… — започна тя.

— Да? — каза той, като поемаше чашата от ръката й.

— … ме стреснахте.

— Аз? — усмихна се той, като я гледаше с леденосините си очи. — О, разбира се, не исках. Съжалявам. Безобиден съм, госпожо Девън. Наистина. Исках само чаша вода. Вие нали не си помислихте, че искам нещо друго, не, нали?

Беше дяволски дързък. Тя не можеше да повярва, че може да е толкова дързък, толкова нахакан, студен и агресивен. Искаше да го зашлеви, но се страхуваше от последствията. Един шамар щеше да потвърди обидните му двузначни намеци или другите обиди — и по всяка вероятност — да го окуражи, вместо да го спре.

Той я наблюдаваше с неизменна напрегнатост, като бъдеща жертва. Усмивката му беше на хищник.

Тя усети, че най-добрият начин да се справи със Стрек, е да се преструва на невинна и твърдоглава като паметник, да не обръща внимание на противните му полови намеци, като че ли не ги е разбирала. Накратко, трябваше да се справи с него тъй, както мишката се справя със заплаха, от която не може да избяга. Преструвай се, че не виждаш котката, преструвай се, че я няма и може би тя ще се обърка и учуди от липсата на реакция и ще потърси друга, по-подходяща жертва.

За да се скрие от предизвикателния му поглед, Нора откъсна две книжни салфетки от кутийката до мивката и започна да бърше пода, където беше разляла водата. Но в момента, в който се наведе пред Стрек, разбра, че е сгрешила, защото той не се отдръпна, а стоеше приведен над нея, докато тя клечеше долу. Ситуацията имаше силно еротичен смисъл. Когато разбра, че тази поза в нозете му издава нейната зависимост, тя скочи отново на крака и видя как усмивката му се разширява.

Развълнувана и объркана, Нора хвърли мокрите салфетки в кошчето под мивката.

Арт Стрек каза:

— Готвене, дантели… да, мисля, че е добре, много добре. Какво друго обичате да правите?

— Опасявам се, че това е всичко — каза тя. — Нямам никакво необикновено хоби. Не съм интересна личност. Пета цигулка. Даже съм много скучна.

Като се проклинаше, че не може да изпъди кучия му син вън от къщи, тя се промъкна край него уж да провери колко е нагряла печката, но в действителност се опитваше да се измъкне от обсега на ръцете му.

Той вървеше точно зад нея.

— Като спрях отпред, видях много цветя. Вие ли се грижите за цветята?

Докато гледаше копчетата на печката, тя каза:

— Да… Обичам градинската работа.

— Одобрявам това — каза той, сякаш тя беше длъжна да изисква неговото одобрение. — Цветя… добре е жените да се интересуват от цветя. Готвене, дантели, градинска работа — ама вие имате много женски таланти и интереси. И се обзалагам, че всичко правите добре, госпожо Девън. Искам да кажа — всичко, което една жена трябва да прави. Обзалагам се, че сте страхотна във всяко отношение.

Ако ме докосне, ще пищя — помисли се тя.

Но стените на старата къща бяха доста дебели, а и съседските къщи не бяха наблизо. Никой нямаше да я чуе или да дойде да я спасява.