Дийн Кунц - Пазители

За изненада на Травис и Нора, Айнщайн прекара времето си чудесно в лудешки игри с Джак. Гонеха се между колите, захапваха се закачливо, боричкаха се и се търкаляха, а после скокваха на крака и отново подхващаха гоненицата. Франк Джордан им подхвърляше червена гумена топка, те хукваха подир нея и се надпреварваха кой ще я захапе и донесе първи. Кучетата играеха и друга игра — опитваха се да откраднат топката един от друг и сетне се мъчеха да я задържат колкото може по-дълго. Травис се изтощи само като ги гледаше.

Нямаше съмнение, че Айнщайн е най-умното куче на света, на всички времена, феномен, чудо, мислещо като човек — но все пак — куче. Травис понякога забравяше тази истина, но беше много доволен всеки път, когато Айнщайн направеше нещо, за да му я припомни.

По-късно, след като си разделиха вечерята от хамбургери и кочани царевица, печени на жарава, и пресушиха по две хладни бири в ясната пустинна нощ, казаха довиждане и лека нощ на двойката от Солт Лейк Сити и им се стори, че Айнщайн също се прощава с Джак. Когато влязоха в стаичката на сребристия „Еърстрийм“, Травис потупа ретривъра по главата и му каза:

— Много добре постъпи.

Кучето навири глава и загледа въпросително Травис, сякаш искаше да му обясни какво, по дяволите, има предвид.

— Знаеш за какво говоря, рошава муцуно — отвърна той на погледа му.

— И аз знам — обади се Нора и прегърна кучето. — Когато си играехте с Джак, можеше да го подлудиш, стига да бе пожелал, но ти често го оставяше да печели, нали?

Айнщайн изсумтя и на лицето му се появи щастлива кучешка усмивка.

След още една глътка алкохол за приспиване, Нора се оттегли в спалнята, а Травис легна на сгъваемото канапе във всекидневната. Беше мислил дали няма да е по-добре, ако легнат заедно, а сигурно и през нейния ум бе минало, че може да го пусне в леглото си. В края на краищата до сватбата оставаха по-малко от четири дни. Бог му е свидетел, тя наистина го привличаше. И въпреки че у нея вероятно имаше някакъв девически страх, тя също го желаеше; не се съмняваше в това. От ден на ден докосванията и целувките им ставаха все по-чести и интимни — във въздуха помежду им прескачаха еротични искри. Но защо пък да не направят всичко точно както трябва, след като денят е толкова близо? Защо да не влязат в брачното ложе девствени, тя — девствена за всички, той — девствен за нея?

Тази нощ Травис сънува, че Нора и Айнщайн се загубват някъде в безкрайните простори на пустинята Моджаве. Незнайно защо, в съня си той остана без нозе и беше принуден да ги търси мъчително бавно, пълзешком, а това бе много лошо, защото знаеше, че където и да се лутат, са застрашени от… нещо…

В неделя, понеделник и вторник в Лас Вегас те се приготвяха за сватбата, гледаха щурите игри на Айнщайн с кучетата на другите посетители и направиха малки екскурзии до връх Чарлстън и езерото Мийд. През вечерите Нора и Травис оставяха Айнщайн с книгите му, а те посетиха няколко нашумели шоуспектакли. На Травис му беше мъчно, че ретривърът ще бъде сам, но Айнщайн намираше начин да им покаже, че не държи да стоят при него в караваната само защото скъпите хотели от предразсъдъци и глупост не пускат в своите казина и зали за представления гениални кучета с добро поведение.

В сряда сутринта Травис облече своя фрак, а Нора — непретенциозна бяла рокля до глезените с красива дантела на подгъвите и деколтето. Айнщайн седна между тях и така подкараха пикапа към църквата, като оставиха своя „Еърстрийм“ в къмпинга.

Черквата, която не принадлежеше на определено течение в християнството, а беше построена по-скоро с търговска цел, се стори на Травис най-смешното нещо, което бе виждал през живота си. В архитектурата й имаше нещо фалшиво романтично — едновременно тържествено и кичозно. Видът на църквата развесели и Нора, затова при влизането двамата едва не се разсмяха на глас. Сградата беше сбутана между високите хотели по Южния булевард на Лас Вегас, покрити с блестящи неонови светлини. Бе с размерите на малка едноетажна къща, с бледорозова мазилка и бял портал. Върху бронзова плочка над него се мъдреше гравираната парола „В ЖИВОТА ЩЕ ВЪРВИТЕ ДВАМА…“. По витражите от цветно стъкло в прозорците вместо евангелски сюжети се редяха сцени от известни любовни истории — Ромео и Жулиета, Абелар и Елоиза, Окасин и Николета, Отнесени от вихъра, Казабланка — и, невероятно — Аз обичам Луси 21 21 Може да се приема и като популярното жаргонно наименование на наркотика ЛСД. — Б.пр. и Ози и Хариет.