Дийн Кунц - Пазители

Травис беше изненадан.

— Така ли?

— Направих го заради Нора.

Нора се изчерви и за малко да се обиди от думите на адвоката, но Травис остана доволен, че Гарисън е загрижен за нейното благополучие.

Измервайки Травис с поглед, среброкосият адвокат продължи:

— Разбрах, че ти е вървяло в бизнеса с недвижими имоти, преди да продадеш предприятието.

— Да, справях се добре — потвърди Травис скромно, като че ли говореше с бъдещия си тъст и искаше да му направи добро впечатление.

— Доста добре — каза Гарисън. — Чух също, че си вложил печалбите оттам по подходящ начин.

— Да, не съм фалирал — призна Травис.

— Чувам също, че се добър мъж, заслужаваш доверие, и си много любезен с хората.

Дойде ред и на Травис да се изчерви. Сви рамене.

Гарисън се обърна към Нора:

— Мило момиче, радвам се за тебе и не мога да изразя с думи колко съм щастлив.

— Благодаря — Нора дари Травис с такъв щастлив и влюбен поглед, че той за първи път през деня поиска да чукне на дърво.

Тъй като имаха намерение да прекарат в сватбено пътешествие поне седмица или десет дни след сватбата, Нора не искаше да бърза в случай, че търговецът на недвижими имоти междувременно намери купувач за къщата на Нора Девън в Санта Барбара. Тя помоли Гарисън Дилуърт да я представя като адвокат и му даде пълномощия да извърши всичко необходимо около продажбата от нейно име докато тя отсъства. За половин час успяха да уредят всички формалности, да намерят свидетели и да подпишат. Дилуърт още веднъж ги засипа с поздрави и благопожелания, след което те се запътиха да купуват автомобилно ремарке с удобства за живеене.

Имаха намерение да вземат със себе си Айнщайн не само на сватбата във Вегас, но и на пътешествието. Там, където отиваха, нямаше да е лесно ежедневно да откриват добър и чист мотел, който да приема кучета, затова изглеждаше разумно да се движат със собствен мотел на колела. Освен това нито Травис, нито Нора можеха да правят любов в една стая с ретривъра.

— Все едно, че при нас има друг човек — бе казала тя, изчервена като излъскана зряла ябълка.

Ако отсядаха в мотели, трябваше да наемат две стаи — една за себе си и една за Айнщайн — а това изглеждаше доста странно.

До четири часа намериха това, което търсеха: неголям, сребрист, заоблен „Еърстрийм“ с кухненски бокс, кът за хранене, всекидневна, една спалня и баня. Когато се оттегляха през нощта, можеха да оставят Айнщайн в предната част на ремаркето и да затварят след себе си вратата на спалнята. Пикапът на Травис имаше добър теглич за ремарке, затова можеха да закачат караваната зад бронята и да я отнесат със себе си веднага след покупката.

Айнщайн, който се беше наместил на седалката между Травис и Нора, сегиз-тогиз извръщаше глава назад, за да погледне през задното прозорче към блестящата, полуцилиндрична къщичка, като че ли се удивляваше от изобретателността на човешкия род.

По пътя купиха завеси за караваната, пластмасови чинии й чаши, храна, и ги подредиха в шкафовете на малката кухничка. Купиха и хиляди други нужни неща преди да хванат пътя. Когато се върнаха в къщата на Нора за да хапнат набързо приготвения за късната вечеря омлет, бяха капнали и едва се влачеха. За първи път в прозевките на Айнщайн нямаше лукавост и насмешка; и той беше уморен, макар и по-малко.

Тази вечер Травис спа на леглото в своята къща тъй дълбоко и непробудно както спят в земните недра дребните вкаменени гори и праисторическите динозаври. Сънищата от предните две нощи не го споходиха.

В събота сутринта потеглиха на своето пътешествие към Вегас и брачния живот. Трябваше да избират маршрут по широки пътища, по възможност с две платна заради ремаркето, затова първо потеглиха на юг по магистрала 101, сетне — на изток по 134; по нея, докато означението й стана „Междущатска 210“, северно от Лос Анджелиз и неговите предградия и южно от огромната гора-национален парк Анджелиз. След това прекосиха обширната пустиня Моджаве и Нора остана изумена от голия, но тайнствено красив пейзаж от пясъци, скали, пълзящи растения, мескит и кактуси — дребни или високи като дървета. Каза, че изведнъж е разбрала колко огромен е светът — много по-голям отколкото си е представяла, а широко отворените й очи радваха Травис.

Барстоу, Калифорния, беше обширен оазис в безкрайната пустиня и те пристигнаха в къмпинга за каравани в три часа същия следобед. До тях на паркинга бяха отседнали с караваната си Франк и Мей Джордан, семейство на средна възраст от Солт Лейк Сити, които пътешестваха със своето куче, черен лабрадор на име Джак.