Дийн Кунц - Пазители

Не.

Травис приклекна, като държеше каишката за закопчалката, която трябваше да закрепи за нашийника, и пристъпи към Айнщайн.

Ретривърът се изплъзна. Изтича до креслото, скочи отгоре и от тази наблюдателница загледа съсредоточено Травис.

Травис каза, докато излизаше бавно иззад канапето:

— Чуй ме, рошава муцуно. Аз съм твоят господар…

Едно излайване.

Травис продължи намръщен:

— О, да, аз съм твоят господар. Може да си дяволски умно куче, но все пак си само куче, а пък аз съм човек, и ти казвам, че веднага тръгваме за ветеринарната лечебница.

Едно излайване.

Подпряна върху сводестия вход на столовата със скръстени ръце, Нора каза с усмивка:

— Мисля, че се мъчи да ти покаже какво представляват децата, в случай, че решим да си имаме.

Травис се хвърли към кучето.

Айнщайн скочи от креслото и точно когато прекрачи прага на стаята, Травис, който не можа да спре, се строполи върху креслото.

Нора се обади през смях:

— Ама, че забавно.

— Накъде избяга? — настоя Травис.

Тя посочи с ръка към коридорчето на двете спални и банята.

Той откри ретривъра в голямата спалня, застанал върху леглото с лице към вратата.

— Няма да спечелиш състезанието — тросна се Травис. — За твое добро е, дявол го взел, и тези инжекции ще ти ги бият, независимо дали ти харесва или не.

Айнщайн вдигна единия си заден крак и започна да пишка върху леглото.

Травис беше изумен:

— Какво правиш, по дяволите?

Айнщайн престана да пълни локвичката, попиваща в дебелото покривало на леглото, стъпи встрани и погледна предизвикателно Травис.

Той беше чувал как котки и кучета използват този трик, за да изразят силно недоволство. Още когато имаше агенция за недвижими имоти, една от неговите представителки беше затворила своето мини ко̀ли в колибката му за две седмици по време на отпуската си. Когато се върна и освободи кучето, то й го върна, като уринира по любимото й кресло и нейното легло.

Но Айнщайн не беше обикновено куче. При неговия забележителен ум подмокрянето на леглото трябваше да значи нещо повече от отмъстителния бяс на обикновено четириного.

Травис тръгна към кучето, този път ядосан не на шега.

— Това вече е непростимо.

Айнщайн скочи от леглото. Като разбра, че той ще се опита да се измъкне от стаята покрай краката му, Травис отстъпи назад и тръшна вратата. Айнщайн видя, че изходът му е затворен и бързо смени посоката — втурна се към най-далечния ъгъл на спалнята и застана пред тоалетната масичка.

— Край на криеницата — каза твърдо Травис и размаха каишката като меч.

Айнщайн се оттегли в единия ъгъл.

Бавно и с приведена походка Травис го доближаваше, като бе разперил и двете си ръце — да не би кучето да се изплъзне покрай него — и накрая успя да закачи каишката за нашийника.

— Ха!

Свит в ъгъла след поражението, Айнщайн овеси глава и започна да трепери.

Самочувствието на победител бързо напусна Травис. Той загледа слисан приведената и трепереща глава на кучето и видимите конвулсии по хълбоците му. Айнщайн виеше от страх — тихо, едва чуто и трогателно.

Той го погали за да го успокои и да му вдъхне смелост.

— Разбираш ли — това наистина е за твое добро. Не искаш да си имаш работа с чумата и бяса, нали? И, кълна се като на приятел, изобщо няма да те заболи. Изобщо.

Кучето очевидно не искаше да го погледне и никак не се окуражи от неговите успокоения.

Когато го докосна с ръка, усети как цялото се тресе от конвулсии. Погледна го продължително, помисли и тогава го попита:

— В оная лаборатория… много ли те боцкаха с игли? Болеше ли те от тях? Затова ли се страхуваш от ваксинациите?

Айнщайн само изхленчи.

Травис издърпа нещастното куче от ъгъла и така освободи опашката му, за да може да отговаря с нея на въпросите. Пусна каишката, хвана с две ръце главата на Айнщайн и я завъртя към себе си докато се погледнаха лице в лице.

— Болеше ли те от инжекциите в лабораторията?

— Да.

— Затова ли се страхуваш от ветеринарния лекар?

Треперейки непрестанно, кучето все пак успя да излае веднъж. Не.

— Болеше те от иглите, но не те е страх от тях?

Не.

— Тогава защо си такъв?

Айнщайн само го гледаше уплашено и издаваше ужасни, нещастни звуци.

Нора открехна леко вратата на спалнята и надникна вътре.

— Успя ли да му сложиш каишката на оня, Айнщайн? — но изведнъж продължи с друг тон — Уф! Какво се е случило тука?

Травис още държеше главата на кучето в ръцете си и го гледаше в очите.