Дийн Кунц - Пазители

Сервитьорката, която го обслужваше, беше около двайсетгодишна, със светлоруса коса, красива и с тъмен тен като неговия. По бедрата и гласа приличаше на момиче от плажовете и започна да го сваля още като вземаше поръчката. Винс веднага прецени, че и тази е от ония пясъчни нимфи, чийто мозък е толкова опържен от слънцето, колкото и тялото. Вероятно прекарваше всяка лятна вечер на плажа и вършеше какви ли не неописуеми неща, вдигаше крака за всеки случайно срещнат боклук, който едва ли я привличаше много — всъщност всички я привличаха, което означаваше, че въпреки здравия й вид, болестта я разяждаше отвътре. От самата мисъл за притискане с нея му се повръщаше, но трябваше да изиграе докрай избраната роля, затова даде вид, че се поддава на флирта и едва ли не е готов да припадне при мисълта за гърченето на голото й тяло, заклещено под него.

В два без пет Винс привърши обяда си, а от клиентите бяха останали само Пантанела и двете ченгета. Едната сервитьорка си беше отишла в къщи, а другите две работеха в кухнята. По-добър случай нямаше да има.

Плажната чанта стоеше на седалката до него. Бръкна вътре и извади автоматичния „Узи“.

Пантанела говореше с телохранителите за шансовете на отбора „Доджърз“ за участие в Световното първенство.

Винс стана прав, пристъпи бавно към тяхното сепаре и изпразни двайсет или трийсет патрона от пълнителя в тримата. Късият заглушител последен модел работеше чудесно, затова изстрелите прозвучаха като говора на заекващ човек, който се мъчи да произнесе дума, започваща с беззвучна съгласна. Всичко стана толкова бързо, че ченгетата дори нямаха време да измъкнат своето оръжие. Времето не им стигна даже да се изненадат.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

С-с-с-с-нап.

Пантанела и пазачите му умряха точно за три секунди.

Винс потръпна от огромното удоволствие и за малко остана неподвижен и подвластен на богатството в току-що поетите жизнени енергии. Загуби дар слово. После промълви с треперещ и сух глас:

— Благодаря ви.

Когато извърна поглед от сепарето, видя своята сервитьорка в средата на залата, застинала в безмълвен ужас. Широко отворените й сини очи бяха вторачени в убитите, но постепенно се обръщаха към Винс.

Още преди да изпищи, той изпразни в нея останалите в пълнителя патрони, около десет, и тя се свлече на земята в река от кръв.

С-с-с-с-нап.

— Благодаря ти — каза той, а после повтори, защото беше млада и жизнена, следователно по-ценна за него.

Загрижен, че някой друг може да се покаже от кухнята или пък минувач да види през прозорците сервитьорката на пода, Винс отиде бързо до сепарето, сграбчи плажната чанта и скри автомата под хавлията. После си сложи тъмните слънчеви очила и се измъкна оттам.

Не се тревожеше за отпечатъците. Беше покрил възглавничките на пръстите си с лепило „Елмър“, което след изсъхването оставаше съвсем прозрачно и никой не можеше да го забележи, освен ако не обърне дланите си нагоре не го покаже нарочно. Слоят беше достатъчно дебел, за да напълни микроскопичните вдлъбнатини на кожата, а отпечатъците да останат гладки.

Винс стигна пеш до следващата пресечка, зави зад ъгъла и се качи в камионетката си, паркирана до бордюра. Доколкото можеше да прецени, никой след сервитьорката не го видя.

Подкара към океанския бряг, като се надяваше да прекара чудесно на слънцето и да поплува за ободряване. Стори му се твърде смело да отиде на Редондо Бийч, на две преки оттук, затова тръгна по крайбрежната магистрала на юг към Болза Чика, северно от неговото жилище в Хантингтън Бийч.

Докато караше, се замисли за кучето. Той още плащаше на Джони Телчето да следи информацията от приюти за животни, полицейски управления и всяка служба, която може да е ангажирана с издирването на ретривъра. Знаеше за призива на Националното управление за сигурност към ветеринарите и инспекциите за контрол върху животните в три щата, знаеше и за досегашния неуспех на НУС.

Може пък кола да е блъснала кучето, да го е убило съществото, което Хъдстън нарече „Чуждия“, или глутница койоти в планините. Но Винс не искаше да вярва, че то е мъртво, защото това означаваше край на мечтите за страхотен финансов удар от възможния откуп, който биха платили властите, или от сделката с някой богат тип от шоубизнеса, решил да направи с животното любопитен спектакъл, или пък да открие начин за използване на неговия скрит ум за безопасно извличане на печалби от нищо неподозиращи хора.