Дийн Кунц - Пазители

Джони Сантини-Телчето, компютърният агент на синдиката, беше използвал техническите си способности, за да проникне във федералните компютърни файлове и бе открил местонахождението на Пантанела. Хлебарката живееше под охраната на двама офицери от федералните служби в обезопасена къща в Редондо Бийч, южно от Ел Ей. Когато изиграеше свидетелската си роля, трябваше да му дадат нова самоличност и ново местожителство — в Кънектикът, но, естествено, той нямаше да доживее това.

Тъй като по всяка вероятност Винс трябваше да премахне поне единия от двамата офицери, за да се добере до Пантанела и заличаването на следите щеше да бъде доста трудно, Тетраня му предложиха твърде висока цена — 60 000 долара. Наистина, те нямаше как да знаят, че за Винс убиването на повече от един човек е само предимство — това правеше задачата му повече, а не по-малко, привлекателна.

Разузнаваше всички подробности около живота на Пантанела в продължение на цяла седмица, като всеки ден използуваше различно превозно средство, за да избегне евентуалното подозрение на неговите бодигардове. Те не пускаха хлебарката да излиза често от къщата, но изглежда бяха уверени повече, отколкото е нужно, в сигурността на скривалището, защото три-четири пъти на седмица му позволяваха да обядва навън в ранния следобед и го придружаваха до една малка италианска гостилница на четири пресечки от охраняваното жилище.

Бяха променили, доколкото е възможно, и външния вид на Пантанела. Преди той имаше гъста черна коса и то твърде дълга — до раменете. Сега тя беше късо подстригана и боядисана в светлокестеняво. Бяха го накарали да си обръсне и мустаците. Наднорменото му тегло беше шейсет фунта, но след два месеца усърдна работа на телохранителите бе свалил четиридесет. Въпреки всичко Винс веднага го позна.

В сряда, четвърти август, те заведоха Пантанела в гостилничката, както обикновено, в един часа следобед. В един и десет там влезе да обядва и Винс.

В ресторанта имаше осем маси по средата и шест сепарета покрай страничните стени. Изглеждаше чист, но вътре имаше твърде много италиански кич за изискания вкус на Винс: покривки на червено-бели карета; имитации на стенописи от римски развалини в крещящи цветове; свещници от празни винени бутилки; и, мили Боже, хиляди пластмасови гроздове, висящи от решетка на тавана, която трябваше да придава атмосфера на градинска беседка под лозите. И тъй като калифорнийците обядват и вечерят рано, поне според преценката на жителите по Източния Бряг, в един и десет броят на клиентите започваше да намалява. Изглежда до два в заведението щяха да останат само Пантанела, двамата телохранители и Винс, затова бе най-удобно да го очисти точно тук.

Гостилничката беше твърде малка за да си позволи персонал за посрещане и една табелка подканяше гостите да се настаняват сами. Винс премина през помещението, покрай групичката на Пантанела, и седна в празното сепаре зад тях.

Винс обмисли много добре как да се облече. Носеше евтини сандали, къси червени памучни панталони, бяла фланелка с нарисувани сини вълни, жълто слънце и думите „ОЩЕ ЕДНО КАЛИФОРНИЙСКО ГАДЖЕ“. Авиаторските слънчеви очила скриваха напълно неговите очи. Носеше и открита платнена плажна чанта, на която пишеше с големи букви „МОЕТО СИ“. Ако погледът на някой минувач случайно попаднеше в чантата, щеше да види старателно сгъната хавлия, шишенца с плажно масло, транзисторче, гребен, но не и усъвършенствания автомат „Узи“ със заглушител и четиридесет-патронен пълнител на дъното. Тъмният тен допълваше ефекта от дрехите и така желаното впечатление бе постигнато: един застаряващ гларус, макар и още в добра форма, отдал се до забрава на почивката, ленив и вероятно плах дребен човечец, който и на шейсет години все така ще виси по плажовете, защото се гордее с формата си и обича да се преструва на млад.

Той хвърли един уж незаинтересован поглед към Пантанела и агентите, но усети как те по навик го прецениха бързо с очи и го отписаха като безопасен. Идеално.

Седалките в сепаретата имаха високи подплатени облегалки, затова от мястото си той не виждаше Пантанела. Но от време на време чуваше разговора между хлебарката и телохранителите, в който ставаше дума предимно за бейзбол и жени.

След седмицата разузнаване Винс знаеше, че Пантанела никога не напуска гостилницата по-рано от два и половина, а най-често три, очевидно защото винаги държеше да опита от всичко: ордьовър, салата, главно блюдо и десерт. Така че Винс имаше време да поръча за себе си салата и спагети лингуини със сос от миди.