Дийн Кунц - Пазители

Той предпочиташе да вярва, че някой е срещнал кучето и го е прибрал като домашно животно. Стига само да открие тези, при които е намерило подслон, ще го купи веднага — или просто ще им пръсне черепите и ще отмъкне помияра.

Но къде, по дяволите, трябваше да търси? Как да ги открие? Ако това беше толкова лесно, онези от НУС отдавна да са ги докопали.

Ако кучето не бе още мъртво, може би най-сигурният начин да се добере до него беше да открие първо Чуждия и тогава звярът щеше да го води сам — според Хъдстън той правеше точно това. Но и тази задача не изглеждаше лесна.

Джони Телчето още му предлагаше информация за особено жестоки убийства на хора и животни в цяла южна Калифорния. Винс знаеше за касапницата в зоокъта на Ървин Парк, убийствата на Уес Далбърг и мъжете в Бордо Ридж. Джони му предостави всички тревожни репортажи за разкъсаните домашни животни в района на Дайъмънд Бар, а Винс сам видя по телевизията историята на младата двойка, които твърдяха, че са срещнали извънземен в дивата местност под връх Джонстън. Преди две седмици бяха намерени и обезобразените трупове на двама туристи в Анджелизката гора-национален парк и след като Джони успя да пробие защитата и да проникне във вътрешните компютри на НУС, потвърди, че агенцията е поела разследването и в този случай. Така Винс се убеди, че това също е дело на Чуждия.

И оттогава — нищо.

Тази дребна спънка не можеше да спре Винс. Той беше търпелив човек. Умението да изчаква бе част от неговата работа. Щеше да чака, да дебне, да държи Джони Телчето в напрежение и рано или късно щеше да постигне целта си. Беше съвсем сигурен. Кучето бе станало част от неговата велика съдба — като безсмъртието.

На плажа в Болза Чика той постоя известно време във водата, остави прибоя да се разбива в бедрата му и се загледа навътре, към огромните тъмни маси бушуваща вода. Чувстваше в себе си силата на океана. В гърдите му гореше енергията от живота на стотици хора. Нямаше да се изненада, ако внезапно от пръстите му светнеха електрически искри, както от ръцете на митичните богове излизаха гръмотевици.

Накрая се гмурна напред във вълните и заплува навътре, срещу прииждащия прибой. Отдалечи се много от брега, преди да завие и заплува успоредно — първо на юг, после на север — и така, докато съвсем се изтощи и остави течението да го отвлече към някой плаж.

Отпусна се върху пясъка, нажежен от горещото следобедно слънце и задряма. В съня си видя бременна жена с голям, объл корем, която той душеше, докато умре.

Често сънуваше как убива деца, но най-приятен беше сънят за още неродени в женската утроба, защото мечтаеше да го направи в действителност. Детеубийството беше, разбира се, твърде опасно; той не можеше да си позволи това удоволствие, въпреки че детската жизнена енергия щеше да бъде най-богатата, най-чистата и достойна за поемане. Но засега бе твърде опасно. Не биваше да се отдава на желанието да го стори, преди да се убеди, че е постигнал безсмъртие, следователно всякакви опасения от полиция или каквото и да е вече нямат основание.

Той често сънуваше подобни сънища, но този, от който се събуди на плажа Болза Чика, го порази с необикновеното си символично значение. Чувстваше, че този… е по-различен. Пророчески. Прозяваше се и жумеше срещу следобедното слънце, преструваше се, че не забелязва момичетата по бикини, които го заглеждаха, и си казваше, че тоя сън предрича едно скорошно удоволствие. Не беше далеч денят, в който той наистина ще стисне с ръце гърлото на бременна жена, както в съня, и ще познае най-висшата наслада, ще получи върховния дар — не само нейната жизнена енергия, но и чистата, непокварена сила на нероденото, скрито вътре от нечистия свят.

Чувствайки в себе си мощта на бог, той се върна при автомобила, отиде в къщи, взе душ и излезе да вечеря в близкия ресторант „Стюърт Андърсън“, където се почерпи с филе миньон.

Айнщайн се шмугна през краката на Травис, излезе от кухнята, пресече малката столова и изчезна в хола. Травис го последва с каишката в ръце. Кучето се криеше зад канапето.

Травис му каза:

— Слушай, няма да боли.

— Айнщайн го гледаше напрегнато.

— Трябва да се погрижим за това преди да тръгнем за Вегас. Ветеринарят само ще те боцне два пъти, за да те ваксинира срещу куча чума и бяс. За твое добро е и наистина не боли. Наистина. След това ще ти извадим документ, което трябваше да сторим още преди седмици.

Едно излайване. Не.

— Да, ще го направим.