Дийн Кунц - Пазители

— Той изказа категорично своето недоволство.

— Доста категорично — съгласи се тя, като отиде до леглото и започна да смъква подгизналата покривка, одеяло и чаршафи.

Травис продължи опитите си да разгадае причината за поведението на кучето:

— Айнщайн, щом не те е страх от иглите, ветеринарят ли те плаши?

Едно излайване.

Не.

Затруднен, Травис се замисли дълбоко за следващия си въпрос, а Нора още махаше покривалото на дюшека.

Айнщайн продължаваше да трепери.

Изведнъж в главата на Травис проблесна защо кучето не се подчинява на волята им и е толкова уплашено. Той проклинаше собствената си твърдоглава упоритост.

— Ама разбира се, по дяволите! Ти не се страхуваш от самия ветеринарна от онези, на които той може да съобщи за тебе.

Треперенето на Айнщайн отслабна малко и опашката му се завъртя кратко.

Да.

— Ако хората от онази лаборатория са тръгнали да те издирват, а това трябва да прилича на настървен лов — защото ти сигурно си най-важното опитно животно в човешката история — тогава те трябва да поддържат връзка с всички ветеринарни лекари в щата, нали? С всеки лекар… всеки приют за бездомни кучета… и всяка служба за регистриране на домашни животни.

Още един пристъп на лудо махане с опашка и кучето започна да трепери по-слабо.

Нора заобиколи леглото и приклекна до Травис.

— Но, струва ми се, тук златните ретривъри са втора или трета по разпространение порода. Ветеринарите и бюрократите в службите за регистриране сигурно непрекъснато си имат работа с тях. Ако нашето генийче скрие блестящия си ум зад рошавата грива и се престори на глупчо…

— Виж, това го прави много добре.

— … тогава няма как да разберат, че беглецът е той.

Да — настояваше Айнщайн — искаше да каже — могат.

Травис се обърна към него:

— Какво имаш предвид? Да не би да мислиш, че могат да те разпознаят?

Да.

— Но как? — учуди се Нора.

Травис добави:

— Някакъв знак ли има върху тебе?

Да.

— Под всичката тая козина? — попита Нора.

Едно излайване.

Не.

— Къде тогава? — каза Травис.

Айнщайн се измъкна от ръцете му и завъртя глава толкова бързо, че ушите му зашляпаха.

— Да не би да е върху възглавничките на краката му? — предположи Нора.

— Не — отвърна Травис още преди Айнщайн да излае. — Когато го намерих, стъпалата му кървяха от многото тежко тичане, затова трябваше да промия раните с борова киселина. Щях да забележа, ако върху лапите му има знак.

Айнщайн отново завъртя лудо глава, пляскайки с уши.

Травис каза:

— А може би върху вътрешната част на устните. Там татуират състезателните коне за да ги разпознават и предпазят от използуване за други цели. Дай да ти обърна устната и погледна вътре, моето момче.

Айнщайн излая веднъж — Не — и отново разтърси бясно глава.

Накрая Травис разбра. Погледна в дясното ухо и не намери нищо. Но в лявото видя. Дръпна кучето до прозореца и на дневната светлина откри татуировка от две цифри, тире и още една цифра с морав цвят, изпъкващ върху кафяво-розовата кожа: 33–9.

Нора гледаше иззад рамото на Травис.

— Вероятно са правили опити с много кучета от различни породи и затова се е налагало да ги различават някак.

— Господи. Ако бяхме отишли при ветеринар, а на него му бе наредено да търси ретривър с татуировка…

— Но непременно трябва да го ваксинираме.

— Може би вече са го сторили — в гласа на Травис имаше надежда.

— Не бива да разчитаме на това. Все пак той е бил опитно животно в контролирана среда, където не е имало нужда от ваксини. Освен това е възможно те да са пречели на техните експерименти.

— Не можем да рискуваме и да го заведем на лекар.

— Даже и да го открият — каза Нора, — просто няма да им го дадем.

— Но могат да ни принудят — отвърна Травис с тревога.

— Проклети да са, ако могат.

— Проклети ще са, ако не могат. Най-вероятно тези изследвания се финансират от правителството, а те, виж, могат да ни смачкат. Не трябва да рискуваме. Айнщайн се страхува от връщане в лабораторията повече от всичко.

Да, да, да.

— Но — каза Нора, — ако хване чума, бяс или…

— Ще го ваксинираме по-късно — отговори Травис. — По-късно. Когато нещата се уталожат малко. Когато не е толкова напрегнат.

Ретривърът заскимтя радостно и в тромавата си благодарност облиза Травис по врата и лицето.

Нора каза намръщено:

— Айнщайн сигурно е едно от най-големите чудеса на нашия век. Наистина ли мислиш, че някога ще се успокои, или пък ще престанат да го търсят?