Дийн Кунц - Пазители

— Може да го търсят с години — призна Травис, докато галеше кучето. — Но постепенно настървението и надеждите им ще намалеят. А и ветеринарите няма да се сещат, за проверка в ухото на всеки ретривър, заведен при тях. Дотогава, струва ми се, ще трябва да минем без ваксинации.

Това е най-доброто, което можем да сторим. Единственото.

Нора разроши козината на Айнщайн с ръка.

— Надявам се, че си прав.

— Прав съм.

— Надявам се.

— Прав съм.

Травис преживя тежко риска, на който бе изложил свободата на Айнщайн и през следващите дни отново потъна в размисли за опасното проклятие на своя живот. Може би всичко започваше отначало. Любовта му към Нора и това дяволски невероятно куче промени изцяло неговия свят и съществуването му вече имаше смисъл. Но ето, че отново се намесваше съдбата, винаги непреклонно враждебна към Травис, и искаше да му отнеме двете най-скъпи същества — Нора и кучето.

Той знаеше, че съдбата е само един мит. Не вярваше, че някъде на небето има група злонамерени богове-заговорници, които го гледат тайно през ключалката на небесните двери и обмислят на какви изпитания да го подложат, но въпреки това не можеше да пропъди тази представа от тревожните си мисли. Достатъчно беше само да спомене бъдещето с малко оптимизъм, и вече трябваше да чука на дърво, за да предотврати ударите на съдбата. На обяд, без да ще, преобърна солницата, веднага щипна с пръсти малко от разпиляното и понечи да го хвърли назад против уроки, но се почувства глупаво и почисти пръстите си. Обаче сърцето му веднага заби силно и го обзе необясним суеверен страх, който не го напусна, докато не сграбчи с длан повече сол и я хвърли зад гърба си.

Въпреки че Нора явно виждаше налудничавото поведение на Травис, тя прояви своето чувство за такт и не спомена нищо за неговото нервно напрежение. На настроението му противопоставяше всяка минута своята тиха обич, говореше въодушевено за пътуването до Вегас, усмивката не слизаше от нейното лице и нито веднъж не чукна на дърво.

Тя не знаеше нищо за неговите кошмари, защото той не ги спомена пред нея. Всъщност вече две последователни нощи се повтаряше старият лош сън.

В съня си той бродеше из гористите каньони в подножието на планините Санта Ана в окръг Ориндж, същите гори, в които за пръв път срещна Айнщайн. Отново бе отишъл там, заедно с Айнщайн и Нора, но ги загуби по пътя. Уплашен, той се спускаше бързо по стръмни склонове, с мъка се изкачваше по възвишенията и целият издраскан от бодливите храсти, викаше като полудял Нора и кучето. Понякога чуваше нейния отговор или лаенето на Айнщайн, усещаше, че са в беда, тръгваше в посоката на гласовете им, но всяко следващо обаждане идеше от по-далечно място и друга посока и въпреки напрегнатото слухтене и лудешкия бяг из гората, той ги губеше, губеше…

… докато не се събудеше задъхан, с разтуптяно сърце и застинал вик в гърлото.

Петък, шести август, беше благословен ден, защото на Травис не му остана време да мисли за враждебната съдба. Още рано сутринта телефонира на един параклис в Лас Вегас, извършващ брачни церемонии, и като използва номера на кредитната си карта „Америкън Експрес“, уреди сватбата за сряда, единайсети август, в единайсет сутринта. Завладян от романтична треска, той каза на църковния служител, че иска двеста и четиридесет червени рози, двеста и четиридесет бели карамфили, добър органист (а не глупава музика на запис), който да се справя с традиционните мелодии, свещи, достатъчни на брой да засияе олтарът без дразнеща електрическа светлина, бутилка „Дом Периньон“ за края на тържеството и първокласен фотограф, който ще документира бракосъчетанието. Когато уговори всички подробности, се обади на хотел „Съркъс Съркъс“ в Лас Вегас, който предлагаше добри условия за семейна почивка и място с всички удобства за къмпиране на каравани зад самия хотел; там запази място за каравана от неделя, осми август. Обади се и на друг подобен къмпинг в Барстоу за събота вечер, защото щяха да преспят там по пътя си към Вегас. После посети бижутерски магазин, разгледа добре предлаганите накити и накрая купи годежен пръстен с голям, безупречен трикаратов диамант и венчален обръч с дванайсет четвърткаратови камъка. Скри тези съкровища под седалката на камионетката и двамата с Айнщайн отидоха в къщата на Нора, взеха я и се запътиха към нейния адвокат Гарисън Дилуърт, с когото имаха уредена среща.

— Ще се жените? Това е чудесно! — каза Гарисън, стискайки здраво ръката на Травис. После целуна Нора по бузата. Изглеждаше истински зарадван. — Аз поразпитах тук-там за тебе, Травис.