Дийн Кунц - Пазители

— Нали ще искате да видите къде са убити двамата — каза Бокнър. — Намерихме мястото. И също ще искате да видите леговището.

— Леговището?

— Бърлогата — каза един от планинските жители. — Гадната бърлога.

Полицаите, планинарите и лаборантите хвърляха на Лем и Клиф загадъчни погледи още от пристигането им, но това не учуди особено Лем. Местните власти винаги се отнасяха към него с подозрение и любопитство, защото не бяха свикнали в случаите им да се намесват мощни федерални агенции като НУС и да поемат разследването; това рядко се случваше. Но сега разбра, че те проявяват по-различно и силно любопитство от обикновеното и чак сега усети техния страх. Те бяха намерили нещо — бърлогата, за която говореха — и то им даваше основание да мислят, че този случай е даже по-необикновен, отколкото обикновено предполага внезапното появяване на НУС.

Със своите костюми, вратовръзки и лъснати обувки нито Лем, нито Клиф бяха подходящо екипирани за слизане по тесните пътеки на каньона, но никой от двамата не се възпротиви, когато планинарите ги поведоха надолу. Двама заместник-шерифи, лаборантите и един от тримата планински жители останаха горе при телата, а шестима тръгнаха към каньона. Следваха тясно каменисто дере, издълбано от пороите, после завиха по нещо като козя пътека. Когато слязоха в най-ниската част на каньона, поеха на югоизток и изминаха половин миля. Скоро Лем се изпоти и лицето му се покри със слой прах, а чорапите и широките му панталони се напълниха с бодилчета.

— Ето тук са били убити — каза помощник-шерифът Бокнър, като ги изведе на една полянка, заобиколена от клек, планински цветя и ниски храсти.

Светлата, песъчлива земя и изсъхналата на слънцето трева бяха покрити с огромни тъмни петна. Кръв.

— А точно тук, отзад — обади се единият планинар, — намерихме бърлогата.

Беше тясна пещера под стената на каньона, дълбока около десет и широка около двайсет фута, на не повече от десетина стъпки от полянката, където туристите бяха убити. Пещерният вход беше широк приблизително осем фута, но твърде нисък, затова Лем трябваше да се наведе при влизането. Вътре успя да се изправи, защото таванът бе висок. Миришеше леко, но неприятно, на мухъл. Светлина влизаше през тесния вход и през една двуфутова цепнатина в горната част, издълбана от течащата вода, но вътре беше доста мрачно и поне с двайсет градуса по-студено, отколкото навън в каньона.

С Лем и Клиф влезе само помощникът Бокнър. Лем почувства, че другите се въздържаха не поради опасения, че вътре ще станат твърде много хора, а защото пещерата ги плашеше.

Бокнър имаше прожекторче. Включи го и насочи лъча към нещата, заради които ги бе довел тука, като разпръсна някои от сенките, а другите полетяха като прилепи по каменните стени и кацнаха върху различни грапавини.

В единия ъгъл беше натрупана шест-осем инча суха трева, която служеше за легло върху пода от пясъчник. До леглото имаше хромирана метална кофа, пълна със сравнително прясна вода, донесена от най-близкия поток, очевидно поставена там, за да може спящият да утолява жаждата си, като се събуди по средата на нощта.

— Бил е тук — каза тихо Клиф.

— Да — съгласи се Лем.

Той усещаше инстинктивно, че точно Чуждият е направил това легло — във въздуха на пещерата още витаеше неговото нечовешко присъствие. Погледна кофата и се учуди откъде ли създанието се е сдобило с нея. Докато е пътувал от Банодайн дотук, Чуждият най-вероятно е решил, че може би ще си намери някоя дупка, където да се скрие за известно време, и е разбрал, че ще са му нужни някои неща, за да понася по-лесно несгодите на дивия живот. Изглежда е нахлул я в някоя конюшня, я в обор или празна къща и е откраднал кофата и други неща, които Бокнър сега показваше с прожектора си.

Карирано памучно одеяло, в случай, че времето се захлади. Приличащо на конски чул. Вниманието на Лем бе привлечено от това, че одеялото беше старателно сгънато и сложено в тясна дупка в скалата до входа на пещерата.

Прожекторче. Стоеше в същата импровизирана етажерка, до одеялото. Чуждият имаше изключително добро нощно зрение. Това беше едно от изискванията за качествата на вида, върху който работеше доктор Ярбек: в гените на един добре проектиран войн трябваше да се включи и способността да вижда в тъмното като котка. И защо ли му е притрябвал прожектор? Освен… може би понякога и нощните създания се страхуваха от тъмнината.

Тази мисъл потресе Лем и той изведнъж изпита същото съжаление към звяра, както в деня на неумелия разговор с ръце между него и Ярбек, деня, в който той каза, че иска да изтръгне собствените си очи, за да не може никога вече да вижда себе си.