Дийн Кунц - Пазители

Напоследък не спеше добре, липсваше му и апетит. Ако все пак хапнеше нещо, стомахът му неизбежно се свиваше от силни болки и киселини. Дяволски не му вървеше и в бриджа, защото не можеше да се съсредоточи в картите; всяка седмица Уолт и Одри Гейнз го биеха на малките си домашни турнири.

Той знаеше причината за своята мания да приключва всеки случай успешно, но това не му помагаше да стане друг.

Човек си остава, какъвто е, мислеше той, но може би получава възможност да промени себе си, единствено когато животът го изненада внезапно и като с бейзболна бухалка строши магическото огледало на миналото, а в отломките вече я няма неговата завладяваща сила.

Гледаше изгарящия юлски ден през прозореца на кабинета, потънал в тревожни мисли.

Още през май той предположи, че е възможно някой да е прибрал ретривъра в своя дом. Все пак беше много красиво животно и стига да проявеше само малко от своята интелигентност пред някого, той не би устоял — и ето, че кучето вече има подслон. Следователно, сметна Лем, намирането на ретривъра щеше да бъде по-трудно от проследяването на Чуждия. Считаше, че за намирането на звяра стига една седмица, а за прибирането на кучето — може би месец.

Разпрати съобщения до всички ветеринарни лекари и приюти за бездомни животни в щатите Калифорния, Невада и Аризона, с които ги молеше настойчиво да съдействат за откриването на златния ретривър. В призива се твърдеше, че животното е избягало от медицинска изследователска лаборатория, провеждаща важни опити в борбата срещу рака. Загубата на кучето, пишеше в него, означавала загуба на милиони долари инвестиции и безбройни часове научен труд, а това щяло сериозно да забави разработването на лекарство за някои злокачествени образувания. В призива имаше снимка на кучето и бе споменато, че от вътрешната страна на лявото му ухо е татуиран лабораторният номер 33–9. Писмото, придружаващо призива, изискваше от получателя не само съдействие, но и запазване на тази поверителна информация. Съобщенията се изпращаха всеки седем дни след бягството от Банодайн и доста агенти на НУС не правеха нищо друго, освен да телефонират на приютите за животни и ветеринарните лекари в трите щата, за да се убедят, че знаят за призива и продължават издирването на ретривър с татуировка.

Междувременно упоритото издирване на Чуждия можеше да се ограничи — с някаква вероятност за успех — в незаселените територии, защото той не искаше да се показва. А и никой не би решил, че това животно е достатъчно мило, за да го прибере в къщи. Освен това можеха да проследят дирята на смъртта, оставена от Чуждия.

След убийствата в Бордо Ридж, източно от Йорба Линда, съществото бе избягало в незаселения хълмист район Чино Хилз. Оттам бе тръгнало на север към източния край на окръг Лос Анджелиз, където забелязаха присъствието му на 9 юни, в близост до малкото градче Дайъмънд Бар.

Окръжната инспекция за контрол върху дивите животни в Лос Анджелиз беше получила многобройни — и истерични — обаждания от жители на Дайъмънд Бар за нападения на диви животни над домашните им любимци. Други пък звъняха в полицията, защото мислеха, че кървавите убийства са дело на луд човек. За две нощи в градчето бяха жестоко разкъсани десетки домашни животни, а състоянието на труповете не остави никакво съмнение у Лем, че авторът на престъпленията е Чуждият.

Бяха изоставили вече от седмица надеждата тази следа да ги доведе донякъде, когато на 18 юни сутринта двама туристи на палатка в подножието на връх Джонстън, в южната част на огромната гора-национален парк се обадиха и съобщиха как са видели нещо, за което упорито твърдяха, че е „от друг свят“. Заключили се в колата си, но съществото многократно се опитвало да се докопа до тях, като дори строшило страничното стъкло с камък. За щастие, двамата имали в автомобила 32-калибров пистолет, единият стрелял по нападателя и така го пропъдил. Пресата описваше туристите като двама луди, а във вечерните телевизионни новини вечно усмихнатите водещи успяха да привлекат доста внимание с тази история.

Лем вярваше на младата двойка. Той проследи по карта възможния маршрут на Чуждия от Дайъмънд Бар до подножието на връх Джонстън, следвайки най-слабо населените райони: хълмистата местност Сан Хосе, окръжния резерват Бонели, после между Сан Димас и Глендора и оттам — в дивата планина. Трябвало е да прекоси или да мине под мостовете на три магистрали, пресичащи района, но ако е ходил през късните нощни часове, когато няма почти никакво движение, е могъл да остане незабелязан. Той прехвърли стотимата от военноморската пехота в тази част на гората и там те продължиха своето издирване в цивилни дрехи, на групи по трима или четирима.