Дийн Кунц - Пазители

Те, разбира се, не можеха да бъдат съвсем сигурни, че Айнщайн наистина разбира говоримия език, въпреки че реагираше на различните думи по подходящ начин. Имаше някаква минимална възможност, вместо да възприема точното значение на самите думи, кучето да вижда техните образи в съзнанието на говорещите хора чрез неуловима телепатия.

— Но не вярвам, че е така — каза Травис един следобед, докато седяха с Нора в градинката зад неговата къща, пиеха охладено вино и гледаха лудориите на Айнщайн в пръските на водата за поливане. Може би защото не искам да го повярвам. Струва ми се прекалено много да е умен като мене и в същото време да притежава телепатични способности. Ако е тъй, сигурно трябва аз да си сложа нашийника, а той да държи каишката.

Използуваха испански тест, според който излезе, че у ретривъра всъщност няма никаква телепатия.

Още в колежа Травис бе учил три години испански. По-късно, след като избра военната кариера и влезе в елитните части „Делта“, началниците му го насърчаваха да продължи изучаването на езика, защото вярваха, че нарастващата политическа несигурност в Централна и Южна Америка неизбежно ще наложи „Делта“ все по-често да участва в антитерористки операции в испано-говорящите страни на този район. Той бе напуснал въздушно преносимите части преди много години, но непрекъснатото общуване с многобройните калифорнийски латиноамериканци поддържаше испанския му в сравнително добра форма.

Затова сега опита със заповеди и въпроси към Айнщайн на испански, но кучето го гледаше глупаво и махаше опашка, без да отговаря. А когато настойчиво повтаряше думите си на този език, ретривърът вирваше глава и бафкаше, сякаш искаше да го попита дали не се шегува. Ако кучето действително виждаше телепатично в човешката глава някакви образи на думите, то, разбира се, би могло да ги възприема независимо на какъв език са изразени.

— Поне не чете мисли — беше казал Травис. — Слава Богу — и неговият гений си има граници!

Ден след ден Нора седеше на пода във всекидневната на Травис или в двора, обясняваше на Айнщайн азбуката, опитваше се да му помогне да разбере как от тези букви се образуват думите и как написаното съответства на говореното, което той вече разбираше. От време на време, когато Нора беше уморена от учителските си усилия, Травис я сменяше, но повечето време просто седеше някъде наблизо и четеше, като отбелязваше, че търпението на учител не му е присъщо.

Тя използва една тетрадка с лесно обръщащи се страници, свързани с телена спирала, за да приготви специално за кучето неговата първа читанка. На всяка лява страница залепи картинка, изрязана от списание, а отдясно написа с печатни букви името на предмета, изобразен отляво — все много прости думи: дърво, кола, къща, мъж, жена, стол… Айнщайн седеше до нея, гледайки съсредоточено в читанката, а тя показваше първо картинката, после думата и я повтаряше многократно.

В последния ден на юни Нора разпръсна по пода стотици картинки без надписи.

— Пак ще се изпитваме — каза тя на Айнщайн. — Хайде да видим дали ще се справиш по-добре, отколкото в понеделник.

Айнщайн се изправи гордо, изду гърди и вдигна гордо глава, като че ли изпитваше голяма увереност в своите способности.

Травис седеше в креслото и ги наблюдаваше. Обади се оттам:

— Ако не издържиш изпита, рошава муцуно, ще те сменим с някой пудел, който умее да се превърта, да се преструва на умрял и да моли за вечерята си.

Нора остана доволна, че Айнщайн не обърна никакво внимание на Травис.

— Моментът не е подходящ за шеги — напомни тя.

— Разбрах грешката си, госпожа учителко — каза Травис.

Нора вдигна с ръка картонче, на което пишеше с печатни букви „дърво“. Ретривърът безпогрешно отиде до снимката на бор и го показа с докосване на муцуна. Когато тя вдигна надписа „кола“, той постави лапа върху образа на кола, после му показа „къща“ и той подуши изображението на голяма провинциална вила. Изпробваха познанията на кучето с петдесет написани думи и при всяка то намираше точното съответствие сред снимките. Нора беше въодушевена от неговия напредък, а самият Айнщайн не спираше да върти опашката си.

Травис забеляза скептично:

— Е, добре, Айнщайн, но все още си адски далеч от четенето на Пруст.

Изтормозена от отношението на Травис към нейния блестящ ученик, Нора каза:

— Той се справя много добре. Страхотно. Не можеш да очакваш, че за една вечер ще се научи да чете книги на университетско равнище. Даже учи всичко много по-бързо от дете.