Дийн Кунц - Пазители

Надяваше се, че младежите са успели да улучат Чуждия поне с един изстрел. Но около мястото на палатката не откриха никаква кръв.

Започваше да се тревожи, че Чуждият ще продължи да им убягва още доста време. Обезсърчаваше го огромната площ на гората-национален парк, северно от Лос Анджелиз.

— Голяма е почти колкото целия щат Делауеър — каза Клиф Соумз след като бяха изчислили площта й в квадратни мили по стенната карта, окачена върху дъската за служебни съобщения в кабинета на Лем. Клиф беше родом от Делауеър. Новак в Запада, той все още се учудваше като дете от гигантските размери на всичко в този край на континента. Беше също съвсем млад и носеше у себе си младежкия ентусиазъм, но оптимизмът му беше почти опасен. Домашното възпитание на Клиф бе съвсем различно от това на Лем и той изобщо нямаше чувството, че ходи по опнато въже, нито че рискува целия си живот заради някоя случайна грешка или единствен провал. Лем понякога му завиждаше.

Тогава погледна надрасканите от ръката на Клиф изчисления.

— Ако си намери убежище в планините Сан Габриъл, храни се с дивеч, доволен е от самотата и само понякога рискува да излее гнева си върху фермерите, живеещи по края на резервата… може да не го намерим никога.

— Но не забравяй — напомни Клиф, — той мрази кучето повече, отколкото хората. Той иска да се добере до кучето и има нужните способности да го открие.

— Така предполагаме.

— А наистина ли ще може да понесе живота в планините? Искам да кажа, е, да, отчасти той е див, но и доста умен. Може би твърде умен, за да се задоволи с оскъдицата, която му предлага планинската пустош.

— Може би — каза Лем.

— Скоро ще го забележат отново или самият той ще стори нещо за да ни даде своите координати — предрече Клиф.

Така си говориха на 18 юни.

Но през следващите десет дни не откриха никаква следа от Чуждия, а за висшестоящите цената на операцията със сто души започна да губи основание. Накрая, на 29 юни, Лем трябваше да освободи морските пехотинци, поставени на негово разположение, и да ги върне обратно в базите им.

От ден на ден настроението на Клиф се повишаваше от липсата на новини и той започваше да вярва, че с Чуждия се е случило нещо, че е мъртъв и вече никога няма да чуят за него.

От ден на ден Лем ставаше все по-мрачен, убеден, че губи контрол върху положението и Чуждият ще се появи отново, но този път появяването му ще бъде страшно и няма да могат повече да крият неговото съществуване от обществеността. Провал.

Единственото успокоение беше, че звярът сега се намира в окръг Лос Анджелиз, извън района на Уолт Гейнз. Ако имаше още жертви, Уолт сигурно изобщо не би научил за тях и нямаше нужда отново да го убеждава да не се меси в случая.

Бе четвъртък, 15 юли, точно два месеца след бягството в Банодайн, почти месец след като туристите помислиха, че ги е тероризирало някое извънземно или по-малкият братовчед на Бигфут 18 18 Полумитичен снежен човек от вида на Йети, обитаващ горите по западния бряг на САЩ. — Б.пр. , и Лем вече беше убеден в необходимостта скоро да реши каква нова работа да си търси. Никой не го беше обвинил за хода на нещата досега. Той носеше цялата отговорност, но не мислеше, че тя е по-тежка, отколкото при други големи разследвания. Всъщност някои от неговите началници приемаха липсата на новини по същия благоприятен начин като Клиф Соумз. Но имаше моменти на дълбок песимизъм, в които Лем виждаше себе си като униформено ченге, пазещо нощно време някой склад, разжалван от офицерско звание и с тенекиена значка на сержант.

Както седеше в креслото зад своето бюро и гледаше намръщен през прозореца към жълтата мараня на изгарящия летен ден, Лем каза на себе си:

— Майната му, научен съм как да се справям с престъпници, но хора. Защо, по дяволите, очакват от мене да надхитря някакъв оживял кошмар?

Някой почука и докато той се завърташе с креслото, вратата се отвори. Вътре нахлу Клиф Соумз, а в лицето му имаше възбуда и объркване.

— Чуждия — изрече той. — Хванахме нова диря… но двама души са мъртви.

Хеликоптерът на НУС, с който летеше Лем, бе управляван от пилот, научил от войната във Виетнам преди двадесет години всичко необходимо за приземяване и излитане от неравен терен. Сега той поддържаше непрекъсната радиовръзка с помощниците на окръжния шериф от Ел Ей, които вече бяха на местопрестъплението, и същевременно без трудност успяваше да насочи машината към мястото на убийствата, като се ориентираше по местността. В един часа и няколко минути той приземи хеликоптера върху широко, пусто било, гледащо към каньона Боулдър в гората-национален парк Анджелиз, само на стотина ярда от мястото, където бяха открити телата.