От ямата не се чуваше нищо.
Вече не беше порта. Сега беше само дупка в земята.
Нощта все още бе пронизващо студена, но бурята изглежда отминаваше.
Джак хвана ранената си ръка и сложи върху нея сняг, за да спре кървенето, след като вече не му трябваше кръв. Адреналинът му още бе твърде висок и не усещаше болката.
Вятърът сега бе съвсем слаб, но, за негово учудване, до него долетя глас. Гласът на Ребека. Съвсем сигурно. И каза трите думи, които той така искаше да чуе: „Обичам те, Джак“.
Обърна се съвсем объркан.
Нямаше я никъде и все пак сякаш бе чул гласа й в ухото си.
„Аз също те обичам“, промълви и той. Знаеше, че — където и да е тя — ще го чуе ясно, както и той бе чул нея.
Снегът бе намалял. Вече не валеше на малки и твърди кристали, а бе едър и пухкав, като в началото на бурята. Сега падаше бавно, в широки и коси спирали.
Джак се извърна от ямата и тръгна към къщата, за да извика линейка за Карвър Хамптън.
* * *
Защо да не прегърнем любовта?
Все още не е късно.
Защо е нужно да живеем сред омраза?
Не, вярата ни няма да попречи
да разберем, че ада сътворили сме сами,
създаваме си го, а после пламъците му раздухваме.
Но ние също сме измислили и рая —
и в нас е собственото ни спасение. Необходимо е едно —
въображение.
Книга на преброените тъги
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2190
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Дийн Кунц. Вуду
Издателска къща „Плеяда“, София, 1993
Превод от английски: Боян Николаев, 1993
Оформление на поредицата и художник на корицата: Петър Станимиров, 1993
Редактор: Леда Милева, 1993
Коректор: Румяна Цонева, 1993
Печат „Полипринт“ — Враца
fratellanza (итал.), братство — Б.пр.
Армагедон, предсказаната от Библията последна битка между силите на доброто и злото — Б.пр.