Съскането сега се допълваше от откъслечно изръмжаване.
Изведнъж четириокият, четирирък човекоподобен демон скочи от перилата върху площадката с олтара. Направи внимателно няколко крачки и се огледа предпазливо. После вдигна миниатюрното си копие, разтърси го и изпищя.
Останалите духове веднага се присъединиха към крясъка му.
Още един се осмели да стъпи на площадката.
После трети. После още четири.
Ребека погледна настрани, към вратата на ризницата. Но нямаше смисъл да се тича натам. Духовете само щяха да ги последват.
Краят бе дошъл.
* * *
Нещото-червей се добра до Карвър Хамптън, който седеше на пода с опрян в стената гръб. Отдръпна се и вдигна половината от отвратителното си тяло над земята.
Карвър погледна в бездънните огнени очи и знаеше, че е прекалено слаб хунгон, който не може да се защити.
После нещо изрева иззад къщата — звучеше огромно и съвсем живо.
Земята се заклати, къщата се залюля и демонът-червей изглежда загуби интереса си към Карвър. Извърна се от него, започна да движи главата си насам-натам и да се поклаща в ритъма на музика, която Карвър не чуваше.
С ужас в сърцето той осъзна какво бе завладяло временно съществото — звука от други души, затворени в ада, които сега с крясък вървяха към мечтаната свобода, победоносния вой на древните, които накрая се откъсваха от веригите си.
Краят бе дошъл.
* * *
Джак се приближи към ямата. Ръбовете й се разтваряха и тя растеше с всяка секунда. Той внимаваше да не застане в самия край. От яркото червено сияние снежинките изглеждаха като въртящи се въглени. Но сега сред червеното зарево се забелязваха и яркобели колони светлина — със сребърно-белия цвят на очите на духовете — и Джак бе сигурен, че портите на ада се отваряха опасно широко.
Чудовищният насекомовиден и пипалоподобен израстък застрашително се люлееше над него, но той знаеше, че не може да го докосне. Все още не. Докато портите не са се отворили напълно. Засега доброжелателните божества на Рада запазваха част от силата си на земята и той бе защитен от тях.
Извади бурканчето със светена вода от джоба на палтото си. Искаше му се у него да е и съдът на Карвър, но трябваше да се оправи само с този. Отвъртя капачката и я захвърли.
От дълбините бе започнала да се издига нова застрашителна фигура. Виждаше я — неясно черно създание, което се промъкваше през почти ослепителната светлина и виеше като хиляда кучета.
Бе приел реалностите от черната магия на Лавел и от бялата магия на Карвър, но сега изведнъж имаше много по-осезателна възможност — виждаше нещата с очите си и бе убеден, че вече ги разбира по-добре отколкото Лавел и Карвър някога биха ги схванали. Погледна в ямата и разбра. Адът не е митично място и при демоните и божествата няма нищо свръхестествено, нищо свято или безбожно. Адът — и съответно раят — са — реални като земята; те са просто други измерения, други прояви на физическото присъствие. Нормално за живия мъж или жена е невъзможно да преминат от едното измерение към другото. Но религията е примитивна и непохватна наука, която е измислила теоретични начини двете измерения да се слеят, макар и временно, а магията е инструментът на тази наука.
А след като се осмисли това, изглеждаше така лесно да се вярва във вуду-то, християнството или всяка друга религия, както е лесно да се вярва в съществуването на атома.
Захвърли в ямата светената вода заедно с буркана.
* * *
Духовете преминаха през парапета на мястото за причастие и се заизкачваха към олтара.
Децата пищяха, а отец Валоцки държеше молитвената си броеница пред себе си убеден, че ще го защити от нападението. Ребека извади пистолета си, макар да знаеше, че е безполезен, и внимателно се прицели в първия от глутницата…
И всичките сто духа се превърнаха в буци пръст, които се изсипаха безвредни върху стъпалата пред олтара.
* * *
Нещото-червей обърна противната си глава към Карвър, изсъска и го удари. Той изпищя. После учуден ахна, тъй като бе посипан с пръст.
* * *
Светената вода изчезна в ямата. Тържествуващите писъци, ревът на омразата, победоносните викове — всичко спря така рязко, като че ли някой бе издърпал контакта на грамофон. Тишината трая само секунда, а после нощта се изпълни с викове на гняв, ярост, тревога и страдание.
Земята се разтресе по-силно от преди.
Джак бе съборен на земята, но успя да падне назад, встрани от ямата.
Читать дальше