Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Искаш да кажеш, че е имал акцент…

Маун се ухили насреща му и Улф изпита чувството, че се е изправил пред някой от онези зловещи канибали от Нова Гвинея, които показват по снимките на „Нешънъл джиографик“.

— Аха…

— Какъв по-точно?

— Май беше южняшки…

— Но по-мек, нали?

— Точно така.

Значи наистина Ди Си 2 2 Става въпрос за окръг Колумбия, център на който е федералната столица Вашингтон. — Б.пр. , помисли си Улф.

— А нямаше ли си име тоя приятел на Лари?

— Имаше, как да нямаше — усмихна се Маун, очевидно доволна от този разпит. — И то беше най-интересното в него. Казваше се Мак Джордж Шипли и работеше за федералното правителство…

— За федералното правителство?

— Аха. Лари го попита нещо, не можах да чуя какво… Тоя тип Шипли извади визитна картичка и ме помоли за писалка… Искаше да напише нещо на гърба… Тогава видях името му. Отдолу пишеше, че работи в Министерството на отбраната…

Започва да става интересно, помисли си Улф. Освен, че е шарил нонстоп между Токио и Ню Йорк, Лорънс Моравия си е другарувал и с разни типове от Пентагона… Какво ще изскочи от всичко това? В досието му няма нито дума за връзки с представители на правителството… Явно Лорънс Моравия ще се окаже един доста интересен и заплетен случай…

Направи още една бавна обиколка на галерията, после небрежно попита:

— Видя ли какво написа на картичката този Шипли?

— Аха — усмихна се Маун и облиза устни. Езикът й изглеждаше невероятно розов на фона на чернилката по устата й. — Искаш ли да ти го кажа?

Улф отново изпита тревожното чувство, че ще бъде поканен в тъмната задна стаичка. Там кокалестите пръсти ще разкопчаят колана му, а кльощавият задник ще поиска да бъде обслужен…

— Трябва да си видиш изражението — изсмя се Маун.

Улф се засмя заедно с нея и си даде сметка, че я харесва, въпреки странната външност. Имаше чувството, че зад маската на палаво дете, което иска да шокира родителите си, се крие и нещо наистина добро…

— Беше телефонен номер, кодът започваше с 202… — После го продиктува с такава лекота, сякаш го четеше от електронен бележник.

— Как успя да го запомниш? — учуди се Улф, докато записваше номера в тефтерчето си.

Маун сви рамене, отново го връхлетя острата миризма на екзотичния парфюм.

— Помня всичко. Особено за Лари… У него имаше нещо особено… — изведнъж й стана тъжно, сякаш едва сега осъзнаваше новината за смъртта му.

— Какво ще ми кажеш за тази художничка Шика? — смени темата Улф.

Маун нежно докосна една от скулптурите, в невинността на жеста й имаше нещо познато, нещо, което Улф беше открил в странните снимки, окачени в тайния олтар на Моравия.

— Какво искаш да чуеш? — отвърна с въпрос тя. — Това, което го пише в каталога, или това, което знам?

— Има ли разлика?

Маун се изкиска.

— Знаеш ги творците! Всичко забулват в тайнственост. Колкото повече тайнственост, толкова по-добре. Останалото няма значение, главното е изкуството да говори за тях… Винаги държат зрителят да бъде непредубеден, да пристъпи към произведенията им, без да знае нищо за личността на твореца…

— Аз пък си мислех, че най-много искат произведенията им да бъдат продадени — поклати глава Улф. — Нали повечето от тях мизерстват?

— Може би, но не и Шика — изкиска се отново Маун. — Според мен тя изобщо не се тревожи дали някой ще й купи творбите.

— Защо?

Маун направи поредния балон и бавно го пукна.

— За адвокат задаваш ужасно много въпроси…

— Такава ми е работата. Мисля, че никой нищо не е чувал за тая Шика…

— Когато става въпрос за изкуство, трябва да знаеш към кого да се обърнеш…

— Как мислиш, бяха ли Шика и Лари приятели?

— Харесваха се — отвърна Маун. — Това си личеше само като ги погледнеш… Според мен между тях имаше нещо.

— Някой от тях го е показал?

— Чувах, че си говорят за Токио. Правеха го така, сякаш заедно са били там…

— Къде по-точно?

Маун сви рамене, вълните на екзотичния парфюм отново връхлетяха Улф.

— Говореха за някакво място, наричано „Забранени мечти“… Според мен ставаше въпрос за някакъв клуб… Като познавам Лари, там вероятно са предлагали сексуални оргии.

— Мисля, че ще трябва да си поговоря с Шика — бавно промълви Улф, в съзнанието му отново се появиха странните снимки в скривалището на Моравия. — В Манхатън ли живее?

— Разбира се — кимна Маун. — Държи един апартамент само на три пресечки оттук, но… — хвърли поглед към настолния календар на бюрото си: — … в момента е извън града и ще се върне едва утре.