Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Не е това! Имам предвид живия свят. Онзи, заради който двете с Аманда ходехме на фризьор веднъж в месеца. Не толкова зарази фризурите, колкото заради боята… Боядисвахме си косите , Улф. Защото времето си тече и започнахме да посивяваме… Това е истинският свят, а не непрестанното преследване на сенки в нощта, престрелките, довели до убийството на собствената ми сестра !

В следващия миг ръката й се стрелна към устата:

— Господи, не исках да кажа това!…

— Ти си професионален психоаналитик, Стийви — поклати глава той. — Прекрасно знаеш, че точно това си искала да кажеш. Дълбоко в себе си безспорно ме обвиняваш за смъртта на Аманда… Но помни — сега аз ще играя тази игра! Случвало се е и друг път, то е просто част от човешката природа… Зная какво си мислиш — ако Аманда не беше се свързала с Улф, нямаше да бъде замесена в разни смъртоносни игри и сега щеше да е жива… — поклати глава и глухо добави: — Не си прави труда да отричаш.

— О, Улф, съжалявам!…

— Трябва да тръгвам.

— Моля те, недей! — ръцете й се вкопчиха в тялото му. — Искам да бъдеш тук, искам да… — млъкна, задавена от напора на чувствата си. — Страхувам се за теб…

— Всичко ще бъде наред.

— Как можеш да го кажеш? — прошепна тя и хвърли кос поглед към Шика. — Може би само след час ще бъдеш труп…

— Стийви, можех да бъда труп след полета през онази капандура, можех да бъда подпухнал удавник в езерото… А що се отнася до тази жена, нещата ще бъдат такива, каквито са… Просто нямам избор.

— Моля те! — простена тя. — Защо си толкова нетърпелив да посрещнеш смъртта?

— Време е — промълви той и топло я целуна по устните. — Вечно ще ти бъда задължен за това, което направи за мен…

— Достатъчно е да се държиш на разстояние от тази жена! — прошепна пламенно Стийви. — Тя е отрова, Улф. Тя ще те убие! Зная това, усещам то с всяка фибра на тялото си!

— Сбогом, Стийви.

— Господи Исусе, не! — проплака тя, докато Улф правеше знак на Шика и двамата се насочиха към вратата, зад която нощта бързо встъпваше в правата си.

Слабото място на Хам Конрад бяха жените. Макар женен от години и с три пораснали деца, най-голямото от които вече беше в колеж, той продължаваше да сменя любовниците си. Те му помагаха да поддържа душевното си равновесие и да търпи монотонността на брачния живот.

Беше се оженил за удобна жена, чието единствено забавление се състоеше в организиране на приеми и посещение на такива, а името й не слизаше от клюкарските колони на вестниците. Някогашната Маргарет Билингс, която всеки свързваше със стоманодобивните заводи „Билингс“ от Питсбърг, беше русокоса и синеока хубавица, избрана да прочете прощалното абсолвентско слово на класа си в престижния дамски колеж „Васар“. Казано накратко, тя беше точно това, от което се нуждаеше Хам. Но впоследствие се оказа, че я харесва доста по-малко от Торнбърг, собствения си баща. Това беше решаващият фактор за продължителността на брака им и Хам нито веднъж не отвори дума за развод. Самата Маргарет обожаваше децата си и беше доволна от новия и доста по-различен обществен живот, който започна да води във Вашингтон. По собствените й думи, той бил „истинска фантазия в сравнение с убийствената скука на Токио“. Това засили увереността на Хам, че жена му също не е мислила сериозно за развод.

Но Маргарет не обичаше секса — или поне онзи спонтанен вид секс, който предпочиташе Хам. С чувство на смаяно отвращение той си спомняше как жена му се обаждаше по телефона в службата и определяше часа за съвкуплението им с точност до минута, подбрала най-подходящия момент за забременяване. Мили Боже, въздишаше той. Как е възможно да планираш нещо, което би трябвало да ти носи удоволствие?

Но ако убеждението му, че бракът е истински затвор за волна птица като него, беше вярно, също така верен беше и фактът, че той бързо откри ключа от вратата на този затвор. Още помнеше първата си любовница — изящна, красива японка, сякаш родена да доставя удоволствие на мъжа. Мислейки за нея, той винаги се вълнуваше, тъй като по онова време не притежаваше кой знае какъв сексуален опит. На практика този опит се изчерпваше със сайгонските проститутки и собствената му съпруга — две крайности, от които спокойно би се лишил…

Връзките му по правило продължаваха между шест месеца и година. Този отрязък от време отговаряше най-добре на вижданията му за начало, развитие и край, съвпадаше напълно с фазите на тръпката в душата му. Преди три седмици беше сложил край на последната си връзка една разгулна ездачка от Вирджиния, с която беше изкарал осем наистина вълнуващи месеца на сексуални ексцесии. И тук, както гласеше неписаното, но желязно правило на похожденията му, ставаше въпрос за жена, която е далеч от политиката и социалния живот на столицата. Отношенията им охладняха от мига, в който тя започна да става чувствителна по отношение на времето, което Хам прекарваше с нея, от самотните празници и нарастващото й убеждение, че той никога няма да напусне „семейния рай“ — едно доста погрешно определение от нейна страна…