Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

Всички конвенционални компютри, дори най-модерните от тях, които действат на принципа на „невронните мрежи“, са създадени на базата на теорията за пренасянето на електрически импулси по отделни, добре изолирани канали.

Но Южи знаеше, че човешкият мозък не функционира по системата на отделните канали, а на базата на нещо, което наподобява ритмични пулсации и много прилича на морския прибой. Нещо, което залива едновременно по-голямата част от мозъка й предизвиква усилена дейност на нервните клетки в него.

И въз основа на този принцип той успя да създаде коренно различен тип компютър. Веднага откри, че пулсацията се разпада почти в мига, в който започва, гениалната искрица угасва секунда след като се е родила.

От затруднението го изведе Хана. Напомни му за откъслечните спомени, които остават в главата на човек след сънища. Именно те наподобяват кратките пулсации, които възбуждат паметта. Южи се вслуша в съветите й и започна основна промяна в базисните чипове. Целта му беше да осигури максимално поле за изява на тези затихващи пулсации. В резултат се роди Оракула, или по-точно — Оракула в ранна детска възраст.

Тук отново се сблъска с непристъпна каменна стена, не можеше да направи дори крачка напред. На помощ отново се притече Хана и бързо го убеди да й позволи директен контакт с машината. Дали това беше плодна гениално прозрение или обикновена лудост? Спрял поглед върху матовия куб пред себе си, Южи не беше сигурен нито в едното, нито в другото…

Доста време след като Улф и Шика оформиха параметрите на принудителния съюз помежду си, чакълът навън захрущя под гумите на Стийви.

Той стана да й отвори, а тя го целуна по бузата.

— Съжалявам, че се забавих… Как се чувстваш?

— Добре.

— Имаш си гости, нали? — погледна го с лека загриженост тя, после премести очи върху черния корвет пред гаража. — Съдейки по колата, която кара, той едва ли е някой от колегите ти полицаи.

— Не е.

Едва тогава тя надникна над рамото му и зърна стройната фигура на Шика. Очите й се заеха да изследват всеки квадратен сантиметър от тялото на японката, напрежението й видимо нарасна.

— Предполагам, че си подготвил обяснението си?

— Нямах представа, че ще е нужно обяснение.

— Прав си — отвърна Стийви, мушна се покрай него и остави сака си на старата закачалка от солиден бук.

— Стийви!

Тя покорно се обърна, но изражението на лицето й беше студено като лед.

— Защо пък трябва да ми даваш обяснения? — попита. — Само защото се погрижих за теб и защото живееш в дома ми! Господи, Улф! Между нас все пак имаше някои моменти на интимност… Нима те не означават нищо за теб?

— Разбира се, че означават — отвърна той.

— Но не мога да разбера защо се сърдиш.

— Не се сърдя, а съм разочарована — отвърна тя и кимна към хола. — Коя е тя, Улф?

— Не знам, но се надявам да ме отведе до убиеца на Аманда. Не ти разказах цялата история, но мислех да го сторя.

Стийви инстинктивно усети, че това е жената, за която беше споменал Торнбърг. Жената, която щеше да замине заедно с Улф. Беше я помолил да спомогне за процеса на сближаване между двамата, но сега, изправена срещу нея, Стийви разбра, че това е изключено. Просто не можеше да стори подобно нещо и толкоз! На път да изгуби този мъж, тя изведнъж разбра какво всъщност означава за нея той. Само при мисълта, че няма да го има, в стомаха и започна да се оформя тежка ледена буца. Гласните й струни сякаш се парализираха, наложи се да прехапе устни, за да спре напиращите в очите й сълзи. В този миг за малко не му призна всичко за Торнбърг. Въздържа се единствено защото не би могла да понесе презрението и омразата, които несъмнено щяха да се изпишат на лицето му. Но особената смесица от обич и чувство за вина я накара да направи точно обратното на това, което я беше посъветвал Торнбърг.

— Ами ако не е тази, за която се представя? — попита. — Мислил ли си за подобна вероятност?

— Разбира се.

Беше й толкова скъп, че се страхуваше да го погледне в очите. Беше убедена, че веднага ще открие предателството в тях.

— Не, не си разполагал с достатъчно време за това.

— Признавам, че съществува известен риск…

— Ето, опряхме до същността на нещата. Рискът е част от природата ти, едва ли можеш да съществуваш без него. — Стийви поклати глава и кръстоса ръце пред гърдите си. — Господи, това е невероятно! Трябва да престанеш тази игра на стражари и апаши, Улф! Крайно време е да слезеш на земята!

— Но нали точно това е…