Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Двоен агент, така ли?

— Преди всичко трябва да проумееш, че „Тошин Куро Косай“ е организация на хора с изключително голяма власт… С необикновени способности…

Пред очите му отново се появи обгореното лице на Аркильо, спомни си разказа на Боби за синьото огнено кълбо в тъмната задна уличка. Змийчетата в корема му хладно помръднаха, в ушите му за миг прозвуча гласът на Белия лък, пеещ Песента на живота. После всичко изчезна.

— Какви способности?

— Различни, според отделния индивид — отвърна Шика. — Болшинството от тях притежават необикновена жизненост, сякаш старостта ги е забравила… И почти всички обладават качествата на ясновидци. Вероятно виждат бъдещето или умеят да четат чужди мисли… Това качество обаче често се оказва ненадеждно… Понякога виденията им за бъдещето въобще не се сбъдват, в други случаи ясновидството им просто изчезва…

Улф потръпна от вътрешен хлад.

— Но това не е всичко, нали?

— Не е — призна с въздишка Шика. — Но не виждам смисъл точно сега да…

— Разкажи ми!

Тя се поколеба за миг, после кимна с глава. — У част от тях ясновидството е променливо и нестабилно — нещо като сянка, чието присъствие се усеща, а в отделни случаи й се вижда… Това състояние се характеризира с присъствието на огромна психическа енергия, която е в състояние да прави истински чудеса: Например да приеме формата на ръка, с чиято помощ се движат неодушевени предмети… Да причинява болка, а понякога дори и смърт… Най-често обаче се изразява в светлини и сенки, може да ги създава и премахва с лекота…

— А може ли да пали огън? — попита с пресъхнала уста Улф.

— Да, понякога…

Мрак се спусна над Улф, пепелянките в корема му полудяха. Направи огромно усилие, за да не повърне още тук, на масата.

— Членовете на „Черният кинжал“ считат себе си за свещени стражи, за нещо като ангели-хранители на Япония — продължи Шика. — Техният дълг е свещен и се изразява в едно — да превърнат страната във водеща икономическа сила на света. В организацията членуват хора от всички слоеве на обществото, подчинени на общата цел. Главно на тях се дължи следвоенното икономическо чудо, което Япония успя да сътвори. Но това „икономическо чудо“ е само първата стъпка към световно господство — поне така разсъждават членовете на „Тошин Куро Косай“…

— Чувал съм доста за неща от тоя сорт — промърмори Улф.

Шика се усмихна и продължи:

— Постепенно обаче сред тях се поражда недоволство, част от членовете на организацията вече не одобряват общоприетите възгледи за бъдещето на Япония. Обединяват се и започват тайна борба срещу своите колеги вътре в „Черният кинжал“ !

— Това ми намирисва на война.

— И наистина е война — кимна Шика. — Но една особена война, която се води подмолно и прикрито от хора, притежаващи необикновени способности. Без оръжия, без обичайната за бойни условия стратегия и тактика…

— Какви способности по-точно?

— Ти самият: за малко не стана тяхна жертва — отвърна Шика.

Той си пое дълбоко дъх.

— Имаш предвид нощта, в която беше убита Аманда, моята приятелка… И в която аз тръгнах да преследвам убиеца…

— Тогава допусна грешка — въздъхна Шика. — Не си даде сметка, че най-лесният начин да те примамят на мястото, което са избрали, е да използват приятелката ти…

В настъпилата тишина прозвуча мелодичният звън на старинния часовник в хола на Стийви. Звукът беше необичайно силен и ясен и сякаш цяла вечност увисна във въздуха…

— Какво искаш да кажеш? — глухо попита той.

— Искам да кажа, че в онази нощ трябваше да умреш ти — отвърна Шика. — Аманда е получила определена роля в тази постановка и толкоз. Помисли малко и ще видиш, че всичко е било организирано предварително…

— Грешиш. Аз сам й се обадих. Сторих го, защото сънувах някакъв кошмар, който беше свързан с нея. Беше толкова реален, че… — Нещо в изражението на лицето й го накара да замълчи. Поклати глава и някак смутено добави: — Но в телефонния ни разговор имаше нещо странно… Сякаш насреща не беше тя…

— Сигурна съм, че наистина не е била тя — меко рече Шика. — Бил е „Черният кинжал“…

— Бях предупреден, че след Моравия ще дойде и моят ред — глухо промълви Улф. — Вероятно не съм бил достатъчно убеден…

— „Тошин Куро Косай“ е една жестока организация. Това просто е част от същността на нейните членове.

— Както и хитростта — добави той, напрегна психиката си в напразен опит да усети излъчването й. — Сегашният разговор вероятно също е част от тази хитрост…