Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част I)

— Устройва ли те „Ърл Грей“ 6 6 Известна английска марка чай. — Б.пр. ? — попита.

— Да, напълно.

Изправен пред нея, той гледаше как жадно поглъща тъмната течност с цвят на разтопена мед.

— Разкажи ми за Сума — рече.

— Кой?

— Знаеш кой… Водния паяк.

— Сума е член на „Тошин Куро Косай“ — „Черният кинжал“… Мисля, че едва ли имаш представа за…

— Ти си връзката между „Черният кинжал“ и Лорънс Моравия — прекъсна я Улф.

Тя вдигна глава и го погледна с нов интерес:

— Какво те кара да мислиш така?

— Видях една снимка, на която ти и Сума приятелски си бъбрите на една от вашингтонските улици — отвърна той и стисна облегалката на стола пред себе си.

— Не съм го виждала от седем месеца.

— Грешка. Снимката е направена през есента на миналата година, най-много преди пет месеца…

Тя му обърна гръб и насочи очи към прозореца, зад който тъмнееха стволовете на канадските ели:

— Едва сега разбирам, че нещата не са се развивали според плановете ми.

— Аз пък не виждам основание да вярвам на нищо от това, което си казала до този момент.

— Разбирам — обърна се към него Шика. — Прекалено нетърпелив си да ме разпънеш на кръст…

Стояха и се гледаха от двата края на кухнята, разделяше ги единствено масата.

— Трудно е да пренебрегвам събраните срещу теб улики, дори ако взема предвид само лъжите ти — отвърна Улф. — Не, не се шегувам. Това, което знам, е достатъчно да бъдеш обвинена в няколко предумишлени убийства. Защото Моравия е имал задачата да проникне в твоята организация „Черният кинжал“…

— Това не е моя организация!

— Зная, че Сума е един от убийците на тази организация, който неотдавна е бил засечен тук. А след като видях как небрежно бъбрите помежду си…

— Снимка. Видял си разузнавателна снимка, която не…

— … като двама колеги убийци, които имат общи спомени. Открих и къс обгорена дантела от тези, които използваш в творчеството си… В един черен понтиак „Файърбърд“, използван за бягство от местопрестъплението на двойно убийство. Едната жертва беше мой колега, а втората — сериен убиец, когото преследвах от месеци. Лицето му беше превърнато в изгоряла пита… Ето какво знам за теб…

— Само толкова? — попита, без да мигне Шика. — Не може да бъде, трябва да знаеш и други неща… Защо например не ми разкажеш как проникна в дома ми през един прозорец?

Леден спазъм проряза стомаха му.

— Значи и това знаеш…

— Да — кимна тя и пъхна длан между бедрата си.

— Тогава защо разигра онзи цирк?

Тя заобиколи масата и спря на крачка от него. В носа го удари ароматът на парфюма й — същият, който беше доловил в тайната стаичка на Моравия и в нейния апартамент.

— Направих го заради теб — бавно отвърна тя. — Защото ти го искаше.

— Бях там, защото исках да открия връзката между теб и Сума.

— А не за това… — прошепна тя, взе ръката му и я притисна в слабините си.

— Не! — тръсна глава той и рязко издърпа ръката си. Сякаш се опасяваше, че ще бъде жестоко изгорена, също като лицето на Аркильо.

— Кой лъже сега? — усмихна се бледо Шика.

Изглеждаше най-много на двадесет, но самоувереното й поведение подхождаше повече на жена, която има поне три десетилетия зад гърба си. Той бавно я заобиколи и отново се изправи насреща й.

— Мисля, че е време да ми разкажеш някои неща…

— Стига да искаш да слушаш — сви рамене тя, изчака евентуалната му реакция, после продължи: — Първо, номерът с дантелата е просто едно ловко подхвърляне на улики. Всеки би могъл да си отреже късче дантела от моите скулптури. Ако аз действително съм убила твоя човек или пък съм шофирала, колата за бягството, нима ще бъда толкова глупава да ти оставя подобна улика?

— Всички допускаме грешки — промърмори Улф. — Дори и ти…

По лицето й пробяга подобие на усмивка.

— Второ, онази снимка… Истина е, че е направена миналата есен… През октомври имах една среща със Сума.

— От което следва, че и ти си член на „Черният кинжал“.

— И да, и не! — с някакво, ожесточение отвърна Шика.

— Това не е възможно — поклати глава Улф. — Или си член, или не си… Кое от двете?

— Завиждам ти — въздъхна Шика и се отпусна на стола. — Защото виждаш всичко в черно или било. Тук е онова, за което се бориш, отсреща — онова, срещу което се бориш! Просто и ясно!

— Изобщо не е така — поклати глава той и седна срещу нея.

— Тогава защо си готов да ме осъдиш незабавно, още в този момент? — вирна брадичка тя. — Аз съм член на „Тошин Куро Косай“ и едновременно с това не съм… За Сума съм член, но за теб не!