Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

— Това е тренировка по кенджуцу, лейтенант — поясни Никълъс. — На това място се преподава най-доброто кенджуцу в Западното полукълбо, немалко школи на Изток също му отстъпват значително.

Кроукър с интерес наблюдаваше как мълвете настъпват и отскачат назад, нападат и се защищават с кратки хорови викове. Движенията им бяха прекалено бавни и подчертани, той не виждаше каква полза би имало от тях в истински бой.

След миг се разнесе мелодичен звън, последван от рязка команда на сенсея — преподавателя с голата глава. Мъжете направиха крачка назад, вдигнаха дървените пръчки едновременно и в пълен синхрон над главите си, после си размениха дълбоки поклони. След това се пръснаха на групички, тихи и дисциплинирани. Някои отидоха до стените на салона и седнаха на петите си, други клекнаха и останаха на място. Всички изглеждаха напълно концентрирани в това, което вършеха.

Никълъс кимна на Кроукър и го поведе по излъскания под към сенсея. Спря пред инструктора, поклони се дълбоко и му каза нещо на японски. Онзи се поклони в отговор и протегна ръка на Кроукър.

Кроукър колебливо я пое. Стори му се твърда като парче бетон. Човекът любезно се усмихна.

— Това е Фукашиги — представи го Никълъс. — Считай, че сте се запознали.

Кроукър пусна малката твърда длан и попита:

— И сега какво?

— Гледай — отвърна Никълъс.

Фукашиги погледна наляво и каза няколко думи на японски. Един от учениците се изправи, взе от пода дървената си сабя и мълчаливо се приближи. Поклони се на Никълъс и му подаде оръжието, после взе друга дървена пръчка. Фукашиги му каза нещо, той кимна в знак на съгласие:

— Хай!

Ученикът беше висок и жилав, с мрачно лице и пъргави умни очи. Двамата с Никълъс заеха начална стойка. Краката им леко се разкрачиха до широчината на раменете, коленете им се подгънаха, двете им ръце стиснаха дръжките на сабите.

— При кендо съществуват пет позиции — обясни Никълъс, без да отмества поглед от лицето на противника си. — Пет и нито една повече — горна, средна, долна, дясна и лява. Първите три са задължителни, а последните две — според поведението на противника. Използваш ги, когато се налага да отблъснеш атака отстрани или отгоре. Те още не са същността на изкуството. За да овладееш до съвършенство техниката, трябва да умееш да използваш всички позиции, без да се замисляш, в съответствие с конкретната обстановка. Всички движения — от началото на атаката до блокиране атаката на противника, трябва да бъдат изпълнени с едно-единствено плавно движение, подобно на морска вълна. Тези пет елемента са най-важното нещо в кенджуцу, лейтенант.

Едновременно с последните си думи Никълъс нападна стоящия срещу него японец с такава ярост и светкавична бързина, че Кроукър подскочи от изненада.

— Нападението трябва да се осъществи от средна позиция — продължи с разясненията си Никълъс и повтори атаката бавно, за да я проследи Кроукър. Сабята му се повдигна нагоре, докато „върхът“ й спря на няколко милиметра от лицето на ученика. Онзи незабавно нападна, но Никълъс отблъсна сабята му вдясно с едва доловимо за несвикналото око движение.

После вдигна оръжието високо над главата си (горна позиция) и зачака нападението на противника си. Младежът замахна отдолу нагоре, но тоягата на Никълъс със свистене блокира удара и остана в долна позиция. Младежът нападна отново, този път отдолу нагоре, блокира сабята на Никълъс, който леко се плъзна назад, освободи оръжието си и светкавично докосна с върха му рамото на противника. Младежът смени тактиката и нападна отдясно. Никълъс премести оръжието си вляво, малко под кръста, оттам го повдигна нагоре с невидимо движение и върхът му проряза гърдите на противника. Този път не изчака поредното нападение, а вдигна сабята над главата си, пристъпи крачка напред и я стовари отгоре върху младежа с удар, който при истинска битка би трябвало да го убие на място.

Веднага след това двамата отстъпиха един от друг и си размениха дълбоки поклони.

— Това, което видя, беше основата в изкуството на кенджуцу — извърна се Никълъс към Кроукър.

— Но вие проведохте борбата с учебни саби от дърво — поклати глава Кроукър. — С тях едва ли можете да нараните някого…

— Напротив, това са бокени, които са не по-малко смъртоносни от катаната. Те…

Млъкна и рязко се извърна, усетил сякаш с гърба си коварната атака на ученика вляво от себе си и на самия сенсей, изправил се точно зад него. Младежът беше обезоръжен с един-единствен светкавичен удар и Никълъс влезе в остър двубой с Фукашиги. Кроукър зина от изумление, преценявайки, че всичко стана най-много за една десета от секундата. Господи, помисли си той, имам чувството, че видях нападението още преди той да се е обърнал!