Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Въздухът в залата се изпълни с тракането на бокените, които се движеха толкова бързо над главите на двамата бойци, че сякаш се въртяха някакви огромни вентилатори. Кроукър напрегна цялото си внимание, но въпреки това не успя да отличи едно движение от друго. Спомни си аналогията на Никълъс с морските вълни и разбра, че е бил прав.

Разнесе се страхотен трясък. Вдигнал тоягата над главата си, Фукашиги я стовари с цялата си сила върху Никълъс. Той блокира удара с положен напряко бокен и за миг остана неподвижен, като вкопан на мястото си. Сенсеят отскочи назад, лек като утринен полъх, после се приготви за нова атака. Но в мига, в който сабята му се придвижи назад, за да събере инерция за решаващия удар, Никълъс се оказа там. Тялото му се изви като пълноводен поток, сабята му проследи с точност до милиметър движението на противниковото оръжие, чукна встрани върха му и светкавично се насочи към лицето на инструктора. Докосна върха на носа му, но в същия момент левият юмрук на Фукашиги се стовари в лицето на Никълъс със страхотна сила. От подобен удар Никълъс би трябвало да излезе в безсъзнание или със счупен нос, но нищо подобно не стана. Двамата направиха по една крачка назад и си размениха дълбоки поклони. И двамата дишаха леко, сякаш току-що се събуждаха от сън…

Лейтенант Кроукър се раздели с Никълъс пред салона за тренировки и включи радиото в колата си. Макейб беше оставила съобщение да му се обади, несъмнено във връзка със случая Танака-Окура, в управлението се беше отбил Вегас с желание да поговорят, Финиган настояваше за рапорт по разследването.

Включи се в оживеното движение и натисна бутона за предаване.

— Ако Вегас е все още там, кажи му, че ще се прибера около четири и половина — проговори в микрофона той. Все още не искаше да разговаря с областния прокурор, а Финиган прати по дяволите без всякакво колебание.

Друг никой не беше го търсил. Кроукър направи опит да се освободи от обзелото го нетърпение. Трябваше да го потърсят, трябваше!

— Свържи ме с Винсънт Ито от съдебната медицина — нареди в микрофона той. Жегата се носеше над улиците на тежки талази, той избърса потта от челото си. Винсънт се обади и Кроукър предложи среща вечерта, Винсънт предложи „Мичита“ и му даде адреса.

Кроукър прекоси Сентръл парк, смени посоката върху надлеза на Седемдесет и втора и след няколко секунди спря пред триетажната каменна сграда, в която се помещаваше салонът на Тери. Зае се с разпита на инструкторите, после позвъни в управлението и поиска да му изпратят художник, който да изготви описателен портрет на странния японец, посетил салона в деня на убийството. Никой от работещите тук хора не го беше виждал преди или след това, никой не знаеше откъде се е появил. Сенсеят по айкидо си спомни, че името му е било Хидейоши, но това не говореше на Кроукър абсолютно нищо. Все пак беше ясно, че този човек е убиецът или поне е тясно свързан с него.

Когато свърши, минаваше четири часа. Не се надяваше да открие отпечатъци, но въпреки това поиска да му изпратят дактилоскопичен екип. Не трябваше да пропуска нищо, дори и най-незначителните улики. Кой знае, може пък да извадим късмет, помисли си той. После нареди да изпратят един сержант детектив, който да разпита всички съседи.

Върна се в службата, обади се на Ирен, после хвърли в ъгъла торбичките с личните вещи на Тери. Провери дали не са го търсили. Никой не се беше обаждал.

Канеше се да отвори торбичките и да се заеме с етикетирането на вещите, когато на прага застана Вегас и в стаята притъмня. Беше огромен мъжага с дълга брада и очи, в които проблясваха светкавици. Кожата му беше толкова черна, че чак синееше под светлината на флуоресцентните тръби в участъка.

— Здрасти — изви глава Кроукър.

— Какво става? — попита Вегас с глас като гръмотевица.

— Разбрах, че си искал да ме видиш.

— Аха. Сядай.

Вегас се отпусна върху стола с тежко изпъшкване. Беше облечен в изтъркани джинси, каубойски ботуши и риза на сиви и черни райета със сребърни копчета.

— Трябваше да отскоча до отсреща — изръмжа той, имайки предвид отдела за борба с наркотрафика. — И веднага ме хванаха за канарче!

— Салисън? — изгледа го Кроукър.

— Искаш да кажеш капитан Ахаб — поправи го със сумтене Вегас. — Проклетото копеле е готово за лудницата! — Наведе се напред и постави лакти върху дългите си бедра: — Виж какво, Лю, искам да се преместя тук, в отдела за убийства!

Кроукър погледна приятеля си. Познаваше Вегас от много години, двамата бяха участвали в куп горещи акции, винаги си бяха помагали.