Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

— Ама май не са успели — изгледа го Кроукър.

— Трябваше да тръгвам — сви рамене Никълъс.

Кроукър отметна глава назад и се разсмя от сърце.

— Хей, Линеър, ти май ще ми оправиш настроението!

Скоро стигнаха до причинителя на задръстването. Четири-пет хлапета, с навити крачоли на панталоните и голи до кръста, щастливо подскачаха край отворен докрай пожарен кран, от който се лееше дебела струя вода. Кроукър вдигна стъклото и фордът пресече широката локва. По покрива забарабаниха водни капки, сякаш влизаха в автомивка.

— Мъчи те, а? — попита Никълъс.

— Какво да ме мъчи? — недоумяващо го погледна Кроукър и натисна педала на кръстовището.

— Зарязал си цигарите — поясни Никълъс и кимна към пожълтелите пръсти на дясната му ръка.

— Мъчи ме и още как! — изпъшка Кроукър. — За какво, по дяволите, мислиш, че дъвча тези проклети ментова бонбонки? Ха! Да не говорим, че от седмици не съм се хранил като хората, а от три дни не зная какво е легло! — Свърна наляво по Първо авеню, после натисна спирачките с такава сила, че върху нагорещения асфалт положително остана поне сантиметър каучук от гумите на нещастния форд. Бяха стигнали пред тухлената фасада с тъмнозелени стъкла на центъра по съдебна медицина. Оставиха колата на втора линия и поеха нагоре по стълбите.

Кроукър се приближи до стъклената кабинка на портиера и пъхна под носа му значката и служебната си карта, натикани в кафяв пластмасов плик.

— Доктор Ито — лаконично процеди той.

Човекът кимна и набра три цифри на телефона, закрепен върху малкото бюро.

— Доктор Ито веднага ще дойде, лейтенант — рече той. — Намира се долу, в моргата.

Кроукър се огледа и спря поглед върху фигурата на дежурния полицай. Не беше го виждал друг път.

След малко се появи Винсънт, облечен в зелена работна престилка, завързана на гърба.

— Здравей, Ник — мрачно рече той и стисна ръката на Кроукър. После се обърна и ги поведе натам, откъдето беше дошъл, край залата за идентифициране, после надолу по стълбите към приземието.

В моргата нямаше абсолютно никаква миризма. Кой знае защо Никълъс винаги си представяше, че на подобно място трябва да вони на дезинфектиращи препарати и формалин. Тук беше тихо, зад летящата врата долитаха приглушени звуци, очевидно от аутопсия, Винсънт се приближи до редицата чекмеджета с вратички от неръждаема стомана и отвори две от тях. После се зае да описва с подробности това, което беше установил.

— Не са станали жертва на обикновен убиец — заключи той. — Вижте как е счупен гръдният кош.

— Господи — промърмори Кроукър. — Никога през живота си не съм виждал подобно нещо! — Изглеждаше така, сякаш го бяха халосали по главата с бухалка за бейзбол.

— Нищо особено, лейтенант — успокои го Винсънт. — Това все пак е било тяло на човек.

— Как не! — изръмжа Кроукър. — А възможно ли е това тяло на човек да получи такива ужасни наранявания за толкова кратко време? Онзи тип трябва да е имал юмруци като парни чукове!

— Не става въпрос за юмруци — поправи го тихо Винсънт.

— Убеден съм, че ще ми кажете нещо необичайно докторе — изгледа го продължително полицаят.

— Лейтенанте — намеси се Никълъс. — Тери беше сенсей, което означава майстор и учител по карате, кенджуцу и айкидо. Няма жив човек, който би могъл да го убие по този начин, освен…

— Освен? — Кроукър се облегна небрежно на редицата стоманени врати и кръстоса крака. — Интересно е да го чуя!

— Съществува една особена техника на кенджуцу, усъвършенствана и подробно описана от Миямото Мусаши, най-великия майстор на сабята в Япония. Нарича се, по очевидни причини, „телесен удар“. С помощта на рамото си нападателят…

— Този тип сигурно е приличал на булдозер! — възкликна Кроукър.

— Напротив — поклати глава Никълъс. — Би могъл да бъде дори по-дребен от Винсънт. Тук не става въпрос за груба физическа сила, лейтенант, а по-скоро за вътрешна духовна сила.

— Я не ме занасяй, Линеър! — възропта полицаят. — За пръв и последен път видях вътрешна сила във филма „Кунгфу“ с Дейвид Карадайн, но съвсем не останах убеден…

— Значи трябва да се заемем с твоето просвещение, лейтенант — усмихна се Никълъс.

Кроукър се отдръпна от стената.

— Значи поддържаш мнението на доктор Ито, че тези двамата са станали жертва на японец, така ли?

— Единици са европейците, които могат да бъдат наречени сенсеи, истински майстори на кенджуцу. Но нито един от тях не може да убива по този начин, те просто не могат да постигнат това състояние на духа.