Ерик Лустбадер - Нинджа (Част I)

Изведнъж Никълъс усети слабостта на този човек. Именно поради слабост разиграваше целия този театър със загрижеността за дъщерите си, докато на практика умираше от ужас, че няма син, който да продължи делото му, да го направи безсмъртен. Странно, но именно тази слабост му попречи открито да го намрази. В риу Ито го бяха учили да се възползва от слабостта на противника, за да го победи. Но извън стените на тренировъчната зала Никълъс беше открил, че хората живеят със своите слабости и именно те ги превръщат в човешки същества, уязвими, но въпреки това интересни. Да вземем например Мусаши. Ако човек вярва сляпо в Го рин ношо, за него Мусаши ще бъде не човек, а паметник от стомана, непобедим и лишен от всякакви емоции. Но за Мусаши се носеха най-различни легенди. Според една от тях, която Никълъс помнеше, особено ясно, Мусаши е бил победен от някакъв нинджа, използвал за оръжие книжно ветрило. Нинджите са били известни с нетрадиционните си похвати в боя, затова всички приемаха загубата на Мусаши за нещо закономерно. Но Никълъс усещаше, че нещата не са толкова прости и въпреки това се стопляше от мисълта, че този велик войн, този бог на сабята, в крайна сметка е познал вкуса на поражението.

Знаеше, че е най-лесно да обяви Томкин за дивак и да престане да му обръща внимание. Но много хора се предпазват с подобна фасада, а за един кратък миг той беше успял да надзърне зад нея и беше видял човека — гол и беззащитен, с всичките му чувства и тревоги. Още повече, че Томкин беше достатъчно интелигентен да почувства този факт и вече знаеше, че Никълъс има някакво превъзходство над него. Беше му любопитно да разбере как и защо се стигна до това положение и любопитството му бързо беше задоволено.

— Искам да работите за мен — леко и сякаш на шега каза Томкин. — Искам да разберете какво става. Зная всичко за Якудза 8 8 Еквивалент на мафията в Япония. — Б.ред. , дори съм имал личен контакт с Шото. Несъмнено сте чували за него, нали? — Никълъс кимна и той продължи: — Труден тип, много труден… Но аз се справих… — Палецът и показалецът му замислено се докоснаха до долната му устна: — За нинджите обаче не зная нищо… Когато нещо не ми е известно, аз имам навика да го прехвърлям в ръцете на специалист. — Пръстът му рязко се насочи в лицето на Никълъс: — Вие сте специалист по тези мръсници, нали?

— И така може да се каже.

— Тогава искам да ви наема, открийте за какво става въпрос. — Размаха оризовата хартия с изрисуваното върху нея ритуално предупреждение и му го подаде: — Това не го искам, вземете го!

Никълъс не помръдна.

— Кога го получихте? — попита той.

— Нали ви казах, дойде с торбата от Япония. Чакайте да помисля… преди около седмица.

Преди седмица, помисли си Никълъс. Горе-долу по времето, когато откриха тялото на Бари. Значи е бил прав, набелязаната жертва е Томкин.

— Мисля, че сте белязан за убиване — каза на глас той.

Томкин дори не мигна.

— И друг път ми се е случвало.

— Но не и с нинджа.

— Вярно — кимна онзи. — Но вече ви казах, че си имах известни неприятности с Якудза и мисля, че се справих.

— Сега случаят е различен.

— С какво? Той никога не може да се доближи до мен.

— Има хиляда начина да го стори, но няма смисъл да си губите времето, за да ги откриете. Просто няма да успеете.

— Започва да ми намирисва на пазарлък — погледна го с натежали очи Томкин. — Май искате да повдигнете началната цена, а?

— Не съм казал, че приемам — отвърна Никълъс.

— Ваша работа — сви рамене Томкин. — Имам си Франк и Уисъл, те са ми достатъчни.

Никълъс не ги удостои дори с поглед.

— Томкин, ако за вашето убийство действително е нает нинджа, той ще мине през тези двамата като през бала памук!

— Отново ще кажа, че сте обладан от желанието да си повдигнете цената!

— Глупости! Заради вас пропускам важна среща и трябва да… — Не забеляза знака, но двамата изведнъж се оказаха пред него. Ръцете на Франк висяха отпуснато край тялото му, пръстите им бяха леко присвити. Уисъл измъкна револвера си — 38-ми калибър е къса цев, не особено подходящ за далечна стрелба, но изключително сигурен в рамките на пет-шест метра. Именно в тези рамки се намираше цялата групичка в момента.

Никълъс зае класическата стойка „йорой кумиучи“, до която древните войни са прибягвали поради броните си, а днес успешно се използва от хора, принудени да носят европейски дрехи.

Револверът на Уисъл зае хоризонтално положение, пръстът му бавно започна да обира луфта на спусъка. Никълъс се стрелна напред, десният му крак потъна в левия глезен на нападателя, в същия миг лявата му длан се стовари със саблен удар върху дулото на оръжието. Тресна изстрел, куршумът остави бяла следа върху тапицираната в синьо стена.