Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Юкио!

Сайго бавно се зае да я гали, като внимаваше да не лишава Никълъс от гледката. Потърка зърната й и те скоро щръкнаха, потръпващи в нетърпеливо очакване. Разтвори краката й и ръката му потъна между тях. Юкио започна да диша тежко, пръстите му бавно се измъкнаха от топлата хралупа. Бяха мокри.

Обърна я по корем, белите полукълба на ханша й мътно проблясваха на ярката светлина. Той разкопча черните си копринени панталони и те безшумно се смъкнаха в глезените му. Пръстите му грубо разтвориха гладките полукълба, вдървеният му член мазно проблесна и хлътна дълбоко в ануса й.

Юкио извика от болка. От мястото си Никълъс ясно виждаше как зачервената глава влиза и излиза в тялото й с ритмични движения, ушите му се изпълваха със сподавените й писъци. Опита се да затвори очи, на стана още по-лошо, тъй като представите във възпаления му мозък бяха дори по-лоши от това, което виждаха очите му.

Отново погледна и видя, че Юкио беше сложила ръце на врата, пръстите й конвулсивно стискаха края на юргана, струпан върху горната част на тялото й. Очите й бяха затворени, но тазът й се гърчеше и извиваше по смачкания чаршаф, влизаше във френетичен ритъм с тласъците на Сайго.

После от устата й се откъсна остър писък, чаршафът между пръстите й се разкъса, тазът й конвулсивно се надигна и с потръпване се притисна до слабините на Сайго.

Сякаш чакал точно този момент, Сайго рязко се отдръпна и от устните й се изплъзна неволен стон на разочарование. Зачервеният му член усилено пулсираше. Слезе от леглото и се надвеси над Никълъс. Едва когато усети тежестта на тялото му върху себе си, Никълъс разбра какво ще се случи.

Усети болката от грубото проникване, Сайго тежко задиша във врата му, след миг спермата му започна да прониква навътре с горещи тласъци…

Полковникът се прибра късно. Дълго време стоя зад кормилото в колата си с лула в уста, без да мисли за нищо. Сякаш от седмици не беше усещал слабото пощипване на черния тютюн по върха на езика си. След малко щеше да му се прииска едно питие.

Луната се беше превърнала в неясно сияние ниско над хоризонта, готова всеки момент да потъне в мрака на нощта или по-скоро в остатъка от нощта. Полковникът бавно вдигна страничното стъкло и се накани да излезе от колата, но изведнъж го налегна някаква странна летаргия и той не беше в състояние да направи каквото и да било усилие.

Предполагам, че трябваше да очаквам това, помисли той и хвърли поглед към тъмната къща. Представи си Чонг, заспала върху семейното ложе, и сърцето му се сви от мъка. Беше я предал, беше предал себе си, но най-вече беше предал Никълъс. Беше сторил единственото, което можеше да стори, но съзнаваше, че то не е достатъчно. Отдавна го очакваше, тази вечер просто за пръв път усети жилото му.

И сега трябваше да излъже Чонг. Никога не беше го правил, нямаше особено желание да започва сега. Но съзнаваше, че няма друг изход, тъй като алтернативата беше немислима.

Най-сетне се измъкна от колата и леко захлопна вратичката. Нощта беше странно тиха, нищо наоколо не помръдваше.

Безшумно се насочи към страничната стена, откри купчинката листа, оставена от Атаки за сутринта, клекна до нея и я запали. Заслуша се в тихото пропукване, в гърдите му нахлу лютивият дим.

Странно за какви неща си спомня човек в подобни мигове, мислеше той с очи, отправени в малкия огън. Като внезапно изскочила на повърхността подводница в съзнанието му нахлу споменът за онзи слънчев следобед през лятото, в който се състоя решителната среща с министър-председателя Йошида. На нея присъстваха Джон Фостър Дълес, генерал Брадли и министърът на отбраната Джонсън, а основна тема на разискването бяха последиците от войната в Корея. Дълес беше в Токио по простата причина, че в Корея бяха изпратени същите американски части, които бяха окупирали Япония през 1945 година. Но този акт остави базите и около двеста и петдесет хиляди американски граждани в Япония без каквато и да било закрила. Разбира се, американците не искаха тази ситуация да продължава и настояваха за създаването на редовна японска армия.

Предложението им беше взривоопасно, тъй като подобен акт би влязъл в пряко противоречие с член 9 на японската конституция, който гласеше: „Никога да не се създават сухопътни, морски и военновъздушни сили, както и какъвто и да било друг военен потенциал.“

В традиционен американски стил Джонсън подложи на критика позицията на Дълес и министър-председателят реагира отрицателно на искането за ремилитаризация на Япония. Въпреки това беше ясно, че нещо трябва да се направи. Полковникът предложи полицейските сили на страната да бъдат разширени до цифрата 75 000 души и да се преименуват на Национален полицейски резерв. „Ще разполагаме с напълно ефективна армия, без да е необходимо да я наричаме така“, изтъкна той.