Ерик Лустбадер - Нинджа (Част II)

Извърна се по гръб, Сайго се стовари отгоре му и се опита да му нанесе двоен удар — лакът в слънчевото сплитане и длан в ларинкса. Успя да се предпази, но лявата му ръка се оказа затисната от тялото на противника и той осъзна, че положението му става тежко. В близък бой Сайго имаше огромно предимство, благодарение на нинджуцу, разбира се. Единствената му надежда беше да се откъсне и да застане на необходимата дистанция.

Опита удар с коляно, като едновременно е него рязко се завъртя. Но Сайго не се остави да бъде заблуден, блокира го и му нанесе силен удар в ключицата. Цялото му тяло се разтърси, но все пак извади късмет, тъй като ударът не попадна там, където трябва.

Претърколиха се на пода, юрганът се повлече заедно с тях, притиснат между напрегнатите им тела. В продължение на дълги минути мускулите им, напрегнати до крайност, се бореха за надмощие. Телата им почти не помръдваха, всеки беше стиснал китките на другия, лактите им бяха прибрани… Приличаха на някаква странна машина, потръпваща от напъните на вътрешната си енергия.

Настана време да опита нещо друго. Никълъс внимателно освободи коляното си и рязко го заби в слабините на противника си. Сайго изпъшка и едновременно с това в стаята се разнесе меко металическо изщракване. На сантиметър от лицето си Никълъс видя мътно проблясващо острие. Беше се появило между показалеца и безименния пръст на Сайго по наистина чудотворен начин. Не, това не беше магия, той знаеше, че опасността е съвсем реална. Изви глава, за да избегне насоченото към очите му острие. Успя и концентрира цялата си енергия в ръката, която стискаше въоръжената китка на противника. Възползвайки се максимално от опората, с която разполагаше, той бавно започна да я изправя. От корените на косата му бликнаха капчици пот. Някак лениво, но неумолимо те започнаха да се стичат надолу по челото, всеки миг щяха да защипят в очите му.

Но и Сайго започна да отстъпва — въоръжената му ръка все повече се отдалечаваше от лицето на Никълъс. Миг по-късно Никълъс се освободи и скочи на крака, гърдите му буйно се повдигаха. Залитна, но успя да се задържи, после бързо се извъртя към надигащия се от пода противник. Нападна го моментално, но изведнъж се оказа, че ударът в ключицата не е бил толкова безобиден. Реакцията му закъсня само със стотна от секундата, но това беше предостатъчно за контраудара на противника му.

После Сайго се впусна в атака, по-бърз и по-точен от всякога. Никълъс успя да отбие първия му удар, нанесен с четири разтворени пръста по посока на слънчевото сплитане, но нямаше време да реагира на втория, нанесен с длан в шията му с огромна сила.

Стовари се като подсечен на пода. Кашляше и плюеше, без да е в състояние да си поеме дъх. Надвесен над него, Сайго широко се усмихваше, сигурен, че повече съпротива няма да има.

Опита се да се изправи, но установи, че не чувства краката си. Понечи да вдигне ръце и му се стори, че успя. На практика обаче те останаха да лежат безсилни край тялото му. Очите му изненадано примигнаха, после се спуснаха надолу. Беше безпомощен пленник на неподвижното си тяло. Ръцете му проблясваха като увехнали цветя, част от някакъв друг свят, сърцето му тежко блъскаше в гърдите.

Сайго се надвеси над него с иронична усмивка на уста.

— Помисли си, че пак съм дошъл неподготвен, а? — попита той с топъл, почти приятелски глас. — Не, този път всичко беше обмислено предварително. Точно така, Никълъс, всичко! Дори и намесата на Юкио! Тя знаеше всичко, Никълъс, дори нещо повече — сама предложи част от този план! Изненадан ли си?

Никълъс не беше в състояние да отговори, устата му продължаваше да се отваря и затваря като риба на сухо. Езикът му беше надебелял като на дебил, с труд го придвижваше във вътрешността на устата си.

Не, не. Това е лъжа! Трябва да е лъжа!

— Не трябва да се учудваш — продължи Сайго. — Нали ти казах, че е курва? Положително ти е признала, че е спала с мен, нали?

После се извърна встрани и Никълъс видя как се доближава до леглото. Сграбчи отпуснатото тяло на Юкио и го просна напреко на юргана. После на няколко сантиметра от лицето му светна нощната лампа и Никълъс заслепено примигва.

Юкио, мълчаливо проплака той. Юкио!

Сайго я повдигна до седнало положение, измъкна отнякъде малка стъклена капсула, счупи връхчето и я размаха под носа й. Главата й се дръпна конвулсивно назад, но той не отдръпна капсулата, тя потръпна и отвори очи.

По лицето й бавно се появи покорна и едновременно с това чувствена усмивка, ръцете й нежно се обвиха около раменете на Сайго. Той грубо я целуна и устните й очаквателно се разтвориха.