Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

Именно този факт го бе довел отново тук — сгромолясването на бума в търговията с недвижими имоти. В тази светлина унищожението на „Рипалс Бей Хотел“ изглеждаше още по-тъжно.

Останал сам в леката вила с гипсови стени и покрив от теракотени плочки, Нанги наблюдаваше как млада китайка пробяга по пясъка и смело нагази в замърсените води на морето. Край него нямаше никого, въпреки че на масичката имаше кана с леден чай и две високи чаши.

Главата на момичето изскочи над водата. Не беше си направило труда да върже косата си или пък да я прикрие с плувна шапка. Дългите тъмни валма се разстилаха по голия й гръб, в следващия момент се пръскаха във водата като водорасли и бавно се поклащаха от вълните.

Ву-шинг. Тези думи не напускаха съзнанието му и това започна не на шега да го тревожи. Три убийства, три въпроса, които чакаха своя отговор. Каква ли е връзката между ву-шинг и „Тенчи“, питаше се Нанги.

Напоследък мислеше за „Тенчи“ винаги, когато се сблъскваше с нещо необяснимо. Съвсем логично. Защото знаеше, че руснаците няма да се спрат пред нищо, за да лишат Япония от „Тенчи“… ако знаят какво представлява „Тенчи“, разбира се. Допускаше, че и американците биха саботирали тази операция. От края на войната насам Америка става все по-зависима от Япония в ролята й на антикомунистическа бариера в Далечния изток. Едновременно с това не престава да се държи като господар и победител от войната. Вярно е и обратното, разбира се — Япония също е силно зависима от Америка.

Всичко това ще бъде променено след реализацията на „Тенчи“. Нанги изпитваше съвсем определени опасения, че ако американците надушат операцията, те ще действат не по-малко бързо от руснаците, за да я предотвратят. Това не трябва да става.

За пръв път от десетилетия насам Япония се оказа съвсем самостоятелна и това, колкото и странно да звучи, се оказа доста страшничко. Той все по-ясно усещаше, че вече не може да мечтае за някогашната си родина. Тя бе изчезнала безвъзвратно в миналото, пометена както от атомните взривове, така и от шеметния икономически растеж, активен участник в който бе и самият той.

Затвори очи. Даваше си сметка, че животът не предлага лесни отговори, че действителността никога не може да бъде толкова гладка и безпроблемна, колкото са човешките мечти. Проблемите трябва да се решават последователно, напомни си той. Първо трябва да отстраня трудностите в тази китайска територия, а после да мисля за древните ритуални наказания.

Пристигна във вилата сам, но сега вече чуваше тихи стъпки, отваряне и затваряне на врати. Скоро щеше да започне това, за което беше дошъл.

Пресегна се за каната и напълни чашата си с леден чай. Вкусът му беше чудесен, съвсем подходящ за вече горещия ден.

Ушите му доловиха приближаващите се стъпки, но главата му остана обърната към океана. Младата китайка излизаше от вълните като морска нимфа.

— Добър ден, господин Нанги.

По взаимно споразумение говореха само на английски. И за двамата беше чужд език, и двамата го ненавиждаха.

— Господин Лю — кимна Нанги, без да извръща глава. Стори го едва когато канапето се огъна под тежестта на още едно тяло и ледът звънна в нова чаша.

Прародителите на този мъж положително са били чисти „манчу“ 1 1 Родом от Манджурия, манджурци. — Б.ред. , тъй като той притежаваше характерния за тази раса издължен череп и правилни черти на лицето. Беше необичайно висок за китаец, знаеше това и го използваше във всеки удобен момент, дори когато беше седнал.

Лю отпи от запотената чаша и се усмихна. Главата му се отпусна назад върху облегалката на канапето.

— Какъв е икономическият климат в Япония, господин Нанги? — попита той. Имаше навика да задава въпроси с такава насоченост, сякаш темата им беше засегната предварително.

— Отличен — кратко отвърна Нанги. Беше решил да не му дава тема за разговор, докато не бъде готов. — Прогнозите са твърде обнадеждаващи.

— Аха — помръдна вежди високият китаец. — Значи вашето кейрецу не е особено ангажирано в тежката промишленост, дала силен тласък на японското икономическо чудо. — Остави чашата си върху масичката и преплете пръсти на малкото си коремче. — Дочухме, че тази промишленост, особено стоманодобивът — дълги години основна движеща сила на икономическия растеж, страдат особено силно от световната рецесия…

Нанги не отвърна нищо, питайки се докъде се простира информацията на събеседника му. Може би е запознат и с най-мрачните статистики, а може би просто опипва почвата и иска да получи потвърждение на различни слухове, стигнали до него по неофициални канали. В отговора на Нанги трябваше да се съдържа само такава информация, която не би му позволила да научи нещо ново.