Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

— Финансовото ни състояние е напълно солидно.

— Може би — сви рамене Лю. — Но аз се съмнявам дали резервите ви ще стигнат дори само за спасяването на „Азиатска банка“.

Ако сега вземе да ми предлага помощ от страна на противника, сигурно ще му стоваря тоягата върху главата, помисли си Нанги.

— Какво искат комунистите от „Азиатска банка“? — хладно попита той.

— О, ние не желаем никакви акции от нея — леко и игриво отвърна Лю. — Интересува ни по-скоро част от самото ви кейрецу.

Макар да се беше приготвил за всичко, Нанги почувства как таванът се сгромолясва върху главата му.

— Разбира се, ние сме готови да добавим щедра премия, за да получим тази привилегия — обади се след кратко мълчание Лю. Дълбоко в себе си мразеше любезния тон, който бе принуден да поддържа в разговора си с този варварин. — Изключително щедра премия! Ясно е, че вашето кейрецу се нуждае от свеж приток на капитал и ние сме готови да го осигурим.

— Предложението ви не представлява интерес за нас — хладно отвърна Нанги и с усилие преодоля ненавистта си към този човек и силите, които стояха зад него.

— Моля ви да изслушате цялата ми оферта, преди прибързано да я отхвърлите — рече Лю и върху устните му се появи пресилена усмивка. Какво друго може да се очаква от японци, помисли си той. Не притежават нашата хилядолетна история и култура, а просто заимстват от нея онова, което би им позволило да се откъснат от унизителното състояние на поробени зверове. Буда ми е свидетел обаче, че не са постигнали много в това отношение!

— Ето какво ви предлагаме — каза на глас той. — Отстъпвате ни една трета от активите на вашето кейрецу, срещу което на равни шестмесечни вноски получавате сумата петстотин милиона долара.

Отначало Нанги реши, че не е чул добре. Съмненията му обаче се разпръснаха, когато се вгледа в продълговатото манджурско лице на събеседника си. Петстотин милиона долара! Умът му неволно започна да пресмята какво може да се направи с подобна финансова инжекция Господи, задъха се вътрешно той. С подобна инжекция, действайки внимателно и едновременно с това смело и решително, ние можем да покорим самия връх! И с малко късмет, разбира се…

Тази сума надвишаваше многократно сумата, на която разчиташе след евентуалното сливане с „Томкин Индъстриз“. Тя надвишаваше и най-смелите му надежди, беше абсолютно сигурен, че и Лю знае това. Само китайците можеха да предложат достатъчно капитал за измъкването на „Азиатска банка“ от дълбоката криза. А това е първата му и най-неотложна грижа. Сгромоляса ли се банката, цялото кейрецу скоро ще я последва, в това беше абсолютно сигурен. Операция „Тенчи“ ги постави в деликатното положение да изпитва остър недостиг от ликвидни средства. А предателството на Антъни Чин вероятно ще се окаже онзи последен тласък, който ще събори картонената кутия на цялата икономическа империя, градена с толкова грижи и любов. Това Нанги никога нямаше да му прости и щеше да го проклина до края на дните си.

В същото време беше длъжен да си зададе въпроса каква е изгодата на китайците от тази сделка. Те не биха се разделили с такава огромна сума без необходимите основания за това. Печалби — да. Но те биха могли да извличат печалби във всяка друга икономическа, област, при това, без да са принудени на подобни гигантски капиталовложения. Умът на Нанги заработи бясно в търсене на отговора. Знаеше, че Лю никога няма да му го даде доброволно. Все пак ще трябва да му отговори нещо. И ако Нанги успее да зададе въпросите си по най-правилния начин, имаше известен шанс да разбере цялостното състояние на нещата.

— Господин Лю — започна той, — какво ще искат вашите хора да правим с тези трийсет процента участие?

— Да правите ли? — размърда се изненадано Лю. — Не ви разбирам.

Към младата китайка на плажа се беше присъединила още една и Нанги не можеше да определи коя от двете носеше по-оскъден бански костюм. Между двете се беше появила плетена кошница, от която надничаше гърлото на бутилка вино. Едното от момичетата я измъкна и сипа в големи чаши искрящата златиста течност. После се излегнаха на пясъка. От мястото си Нанги виждаше, само стръмните хълмчета на гърдите им.

— Всичко е много просто — рече Нанги, без да отделя очи от младите момичета. Бяха далеч по-приятна, гледка от лицето, на мъжа, седнал срещу него на диванчето. — Никога не бих позволил външно участие в своето кейрецу, независимо от цената, ако не зная предварително какво точно ще бъде предназначението на инвестицията.