Ерик Лустбадер - Мико (Част ІІ)

По лицето на Лю се плъзна тържествуваща усмивка.

— Днес вече на всички е ясно кой е господарят тук! — развълнувано каза той. — Казваме „Скачай“ и кралицата скача. Пред очите на целия свят! Нейно Величество се унижи пред вас в опита си да запази интересите на своето кралство! Но това унижение нямаше да бъде толкова пълно, ако не бяхме показали, че само с няколко добре подбрани изречения можем да разтърсим из основи чисто в западен стил икономиката на тази колония, да объркаме финансите й за години напред!

Пръстите на Лю се сключиха зад главата:

— Дори вие, господин Нанги ще бъдете принуден да признаете, че новият ни петгодишен план е съвършен и с негова помощ ще получиш пълен контрол над валутните операции в Хонконг.

Нанги се пресегна за сгънатия документ и потъна в четене, за да успокои напрегнатите си нерви. Велики Боже, възкликна вътрешно той. Ако колониалните власти зърнат тези редове, положително ще получат колективен инфаркт. Като преди това отрежат главата на шефа на полицията. Как е възможно подобна манипулация да се е вършила буквално йод носа им? Наистина беше огромна по мащаби! Мадона! Всички, тук са глупаци! Включително и моите хора, за които си въобразявах, че разполагат с точна информация.

Да обсъжда въпроси без отговор беше празна работа, затова той реши да се занимае с по-конкретни неща. Преди всичко с договора. На пръв прочит изглеждаше стриктен и достатъчно справедлив. Нямаше скрити или неясни клаузи, нямаше, нищо, за което Лю не беше споменал.

Нанги вдигна глава да си поеме въздух и рече:

— На страница трета е отбелязано, че първият трансфер на капитал ще стан най-рано деветдесет дни след подписването на договора.

Лю кимна с глава, очевидно доволен, че събеседникът му е стигнал до този въпрос.

Точно така. Съществуват ред… обективни обстоятелства за предлагането на този срок. Осигуряването на подобни суми все пак изисква време.

— Злато?

— Няма проблеми, стига това да е вашето желание. Ще ви бъде предадено чрез търговската компания „Сун Ва“.

— Но вашата… фирма положително е достатъчно състоятелна, за да започне вноските незабавно след подписването.

Върху лицето на. Лю се появи обидено изражение, ръцете му напуснаха тила, пръстите им бяха извити като куки.

— За съжаление не можем да променим програмата за разплащане — каза той. — Моята фирма има и други неотложни задължения. Деветдесетдневен срок е съвсем в реда на нещата.

Нанги изпъна гръб и хвана драконовата глава от бяла слонова кост, която заместваше дръжката на бастуна му. Ето я сърцевината на проблема, помисли си той. Ако тук не успея да го надхитря, нищо няма да излезе от сделката.

— Господин Лю, както вие сам споменахте, положението на моята „Азиатска банка“ е наистина критично. Ако съм принуден три месеца да чакам вашите пари, тази част от моето кейрецу ще бъде безвъзвратно изгубена. А това няма да е в интерес нито на мен, нито на вас. — Ох, защо още не сме подписали договора с американците, въздъхна вътрешно той. Каква хубава работа щяха да свършат парите им! Положението беше безизходно. Дори Сато да се обедини със „Сфинкс“ още днес, парите им едва ли щяха да се появят на пазара преди изтичането на тримесечния период. Този Лю е прав, дявол да го вземе! Трябва да направи опит за измъкване, преди пожарът да е обхванал всичко! После никакви капитали няма да му помогнат!

Лю мълчеше и потракваше с пръсти, по масата.

— Времето е важен фактор не само за вас — промълви Нанги, стараейки се да не издава чувствата си. — Ако реша да подпиша — а това според вашите думи трябва да стане, преди да съм отпътувал от Хонконг, — ще настоявам за специална клауза, която би ми осигурила покриването на текущите разходи и най-неотложните плащания на банката. За един период от шест месеца, да речем… — Наложил върху лицето си непроницаема маска, той вътрешно си пое дълбоко дъх. Знаеше, че сега е моментът — или ще изплува, или ще се удави. — Трийсет и пет милиона американски долара дванайсет часа след подписването на договора!

Лю запази мълчание. Далечният плясък на вълните се смесваше с делничните звуци от кухнята, където се разпореждаха двете момичета. Лю поставяше едно и също условие пред всички жени, които го обслужваха — да умеят да готвят, и то добре. Почука с нокът по здраво стиснатите си устни, после рече:

— Доста трудно условие ми поставяте… Сумата едва ли може да се нарече незначителна…

— Би трябвало да сте готов на подобни операции — рискува още веднъж Нанги. — Нали вие сте изготвили тази оферта!