Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

В този момент Со Пенг разбра какво е скрила от него Лианг. Знаела е много добре какво искат танжин — и как не, нали той й е син! Разбрала е, че двамата са обречени да се срещнат по този начин и беше направила всичко възможно да подготви Со Пенг за тази среща, а самата среща да се осъществи на неутрална територия. Така за Со Пенг все пак би имало известни шансове. Знаела е и друго — дарбата на Со Пенг е първична, необработена, нефокусирана. За разлика от тази на Жао Хсия, която отдавна е подчинена на законите на Тао-тао.

— Аз няма да се върна с теб в Жуи — твърдо каза Со Пенг и по този начин определи както своята карма, така и тази на Жао Хсия.

— Значи не ми даваш никакъв шанс, така ли? — попита Жао Хсия. Гласът му беше искрен и малко тъжен. Но под повърхността му се долавяше някаква фанатична екзалтираност, която накара Со Пенг да потръпне от ужас.

— Слабак! — изкрещя Жао. — Помниш ли как крадяхме яйцата на костенурките? Едва след като проникнах в тайните на Тао-тао, аз си дадох сметка какъв грях сме сторили. Ние крадяхме бъдещето на тези животни, Со Пенг! Точно като Лианг! Тя открадна моето бъдеще, открадна и твоето! Имах нужда от нея, но тя беше избягала. Ти имаше нужда от обществото на танжин, но тя ти го отне. Тя е носителка на злото! И трябва да бъде наказана!

Сякаш морска вълна се стовари върху пясъчния бряг на действителността, тя потрепна и изчезна. Со Пенг изведнъж видя света през погледа на танжин. Омразата на Жао Хсия стана негова омраза, душата му бе обхваната от същото чувство на изоставеност.

— Тя не ти е разказала нищо за твоя произход, Со Пенг — а това е право, което ти принадлежи по рождение! Била е длъжна да го стори, но е мълчала. Каза ли ти, че е откраднала свещените изумруди от нашия дядо? Не! Той си ги иска, Со Пенг. Той има нужда от тях. Те са източник на силата му. Според преданието тези шестнайсет камъка са били най-ценното притежание на Чиех Разрушителя, а нашият дядо е негов пряк наследник. Говори се, че благодарение на изумрудите Чиех е живял десетилетия след измирането на неговото поколение.

Со Пенг изпита желание да се нахвърли с обидни епитети върху Жао, да му каже, че е мръсен лъжец. Но премълча, защото си даде сметка, че по този начин ще се разкрие. Жао Хсия ще разбере, че изумрудите са у Лианг, а това той в никакъв случай не бива да допусне.

— И сигурно е било така — продължи Жао Хсия. — Защото дядо става все по-слаб, силите го напускат… Без изумрудите скоро ще умре. — Плъзна се по скалата и се приближи още повече до Со Пенг. — Лианг е знаела това, но въпреки всичко е откраднала камъните. Затова ще бъде наказана.

За миг духовете им се преплетоха и Со Пенг с ужас се взря в дълбоката бездна, получена в резултат на това преплитане. Почувства някакъв вътрешен тласък — сякаш земята също бе потръпнала от ужас.

После пред очите му отново изплува лицето на Жао Хсия, скалите наоколо, кипящата вода. И изведнъж разбра колко много е измамен, с тръпка усети мощта на Тао-тао. Ако не притежаваше необичайната си дарба, той положително би бил хипнотизиран от тези думи, безрезервно би повярвал, че Лианг е истинското олицетворение на Злото.

С кристална яснота разбра, че единствено той стои между природения си брат и смъртта на Лианг.

Пръстите му се свиха около звездата за хвърляне в джоба му, в следващия миг я измъкна и я запрати право в главата на Жао. Онзи дори не помръдна, само вдигна ръка и улови във въздуха смъртоносното оръжие.

— Не знаеш как се използва това, братко — рече Жао и като фокусник завъртя острото парче метал между пръстите си. — То не може да ме нарани. Ти също. — На лицето му се появи подигравателна усмивка: — Но ако го хвърли истински танжин, положително ще настъпи нечия смърт! — Звездата замря на върха на пръстите му, готова да литне всеки миг. Слънцето проблясваше по острите й като бръснач лъчи и сякаш им придаваше допълнителна сила.

— Както ти казах, братко, ти не ми оставяш избор — каза Жао и леко разклати звездата. — Това е твоята карма.

В същия миг Со Пенг усети чуждо присъствие зад гърба си, с усилие на волята си наложи да не се обърне. Так беше проявил изключително благоразумие и се беше приближил по единствения възможен начин — иззад тялото на Со Пенг, което го прикриваше от Жао.

После всичко се случи едновременно. Подобно на стъклените топки, в които са вградени засипани от сняг къщички, всичко се размеси и обърка. Настоящето се превърна в бъдеще, а бъдещето безвъзвратно се промени.