Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Малко преди пладне Так даде почивка и те се отпуснаха на земята за лека закуска. Со Пенг, който беше най-близо до готвача, започна да подава плодовете на останалите. Менюто се състоеше от рамбутан — местен плод с пихтиесто, подобно на хляб съдържание и сладко-парливо манго с ослепително бяла вътрешност. От продаваните на пазара плодове, човек лесно можеше да определи годишното време в Сингапур.

Со Пенг разряза последното си манго и понечи да го поднесе към устата си. Изведнъж бялата вътрешност на сочния плод се покри с яркочервени капки, в ноздрите го удари сладникавата миризма на топла кръв. Вдигна глава и видя как готвачът леко се накланя настрана, сякаш се готвеше да поспи.

От гърдите му стърчеше блестящ стоманен предмет с осем остри като бръснач ръба. Со Пенг веднага го позна — това беше „звезда за хвърляне“ от тези, които използваха танжин.

Остана на място, съвсем неподвижен. Душата му се сви в блестяща и леко пулсираща топка, обзе го желание да се слее със земята, да стане невидим. Косъмчетата по врата му настръхнаха, с цялото си същество чувстваше своята уязвимост и пълна безпомощност. Ушите му чакаха да чуят тихото бръмчене на литналата звезда, а гърбът му — да усети острите й ръбове. Затвори съзнанието си, не искаше да мисли за нищо. Без да помръдне или да издаде звук, Со Пенг наблюдаваше предсмъртната агония на готвача.

Наоколо беше все така спокойно. Останалите се хранеха, без да подозират каквото и да било. Со Пенг ги последва, съзнавайки инстинктивно, че не трябва да се различава от тях.

Мислеше, че разбира какви са целите на танжин. Майка му бе подчертала пълната им зависимост от предварително начертаната стратегия. Той трябваше да използва тази зависимост да превърне силата на танжин в тяхна слабост. Затова не трябваше да им позволява да го набележат за следваща жертва. Със свито сърце и потръпващ от страх, той бавно погълна последното си манго, опръскано с кръвта на готвача.

След няколко минути бавно се изправи и отиде към храсталаците да се облекчи. После, вместо да се върне при групата, той пое с бърза крачка през джунглата, придържайки се приблизително успоредно с пътечката, по която вървяха.

След десетина минути бърз ход зад гърба му изведнъж прозвуча тих, но заплашителен глас:

— Не мърдай!

Со Пенг замръзна на място, без да смее дори да се обърне. Миг по-късно усети нещо върху гърба си. То странно помръдваше и бавно покриваше раменете му. После се плъзна надолу към кръста и той разбра какво е.

Продължаваше да чака, без да помръдва. След миг усети, че някой се приближава откъм едната му страна и бавно разхлаби стегнатите си на топка мускули. Светкавично движение, тежестта от гърба му изчезна, ушите му доловиха смразяващото просвирване на острието във въздуха. Обърна се и видя как главата на усойницата отскача от гърчещото се тяло. Капчици черна отрова се посипаха по земята и бързо попиха в дебелия пласт изсъхнали листа.

Со Пенг отправи поглед в очите на Тик По Так.

— Какво си въобразяваш, че вършиш, момко? — попита го гангстерът. — Вече можеше да те няма!

— Исках да открия танжин по околните дървета — отвърна Со Пенг. — Убиха готвача.

— Зная. Скрих хората и тръгнах да те търся. Мислех, че и теб са убили.

— Танжин са тук — промълви Со Пенг, изчака малко и после продължи: — Готвачът бе убит със същото оръжие, с което са били убити и двамата търговци в Сингапур. Звезда за хвърляне.

— И ти не направи нищо, така ли? — намръщено го изгледа Так.

— Само да бях помръднал и с мен беше свършено — отвърна Со Пенг. — Не знаех от коя посока е долетяла звездата, но бях сигурен, че ме наблюдават.

Внимателно заобиколи едно ярко осветено петно в джунглата, получило се от случайно разреждане на гъстите листа над главите им. То беше златно от ослепителните лъчи на слънцето и рязко контрастираше със сочната зеленина наоколо.

— Дебнат ни — каза Со Пенг, когато двамата отново излязоха на пътечката. Не успя да види нищо, но беше сигурен в това, което каза. Пръстите му неволно попипаха звездата, която бе задигнал от полицейския участък и тежеше в джоба на панталоните му. — Според мен танжин ще ни избиват един по един, последен ще останеш ти.

Мълчанието се проточи толкова дълго, че Так най-накрая бе принуден да се обади:

— А тогава? — попита той.

— Не знам — призна Со Пенг. — Може би ще те отведат при врага ти и ще те убият в негово присъствие.

— Ясновидецът каза, че няма да се върна оттук — погледна го в очите Так. — Аз обаче вярвам, че това е само една от многото възможности и възнамерявам да докажа, че точно тя е погрешна.