Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Со Пенг изгуби своята анонимност в мига, в който духовете им се докоснаха. Но в замяна получи обилна и изключително важна информация. На първо място увереността, че ги преследва един-единствен танжин. Знаеше кой е той.

Чу името си и дръпна ръка от очите си точно навреме, за да види как тялото на танжина се промушва в тесния процеп между скалите само на два-три метра от него.

После втренчи широко разтворените си очи в лицето на Жао Хсия, своя приятел от детството.

— Не само приятел от детството — засмя се Жао Хсия, гласът му бе станал по-плътен от изминалите години. — А и брат!

Видял озадаченото изражение на Со Пенг, Жао побърза да добави:

— Лианг очевидно не ти е разказала това… Била е омъжена още преди да срещне баща ти. За един монах танжин, избран от нашия дядо.

— Ти ли уби двамата търговци в Сингапур? — попита го Со Пенг, все още замаян от внезапната среща.

— В началото бяхме двама — поклати глава Жао Хсия. — Имахме намерение да сплашим търговците и да ги принудим да работят не за Так, а за неговия съперник. Но моят партньор не притежаваше достатъчно търпение и когато търговците отказаха да се подчинят, нещата излязоха от контрол. Опитах се да го спра, но вече бе късно. И двамата бяха мъртви… За което искрено съжалявам.

Со Пенг много искаше да му повярва.

— Как е нашата майка? — попита Жао Хсия. — Не съм я виждал много години.

— Беше добре — отвърна Со Пенг, борещ се отчаяно да различи истината от измислицата. — Но присъствието на танжин в Сингапур и жестоките убийства я разстроиха дълбоко.

— Значи трябва да поговоря с нея и да я успокоя — каза Жао и пристъпи крачка напред. — Ти видя ли кутията?

— Каква кутия? — попита с пресъхнали устни Со Пенг. Имаше чувството, че сърцето му всеки миг ще изскочи от гърдите, лъжата с мъка се промъкна навън и увисна несигурно във въздуха.

— Кутията с изумрудите — поясни Жао Хсия, после, видял учуденото лице на Со Пенг, продължи: — Шестнайсет камъка, идиот такъв! Енергията на танжин! Цялата ни свещена история е изписана върху гладките им стени, но това писмо може да бъде видяно единствено от монах танжин. Изумрудите са поставени в малка кадифена кутийка. Виждал ли си я?

— Не.

— Ще разбера, ако ме лъжеш — предупреди го Жао Хсия и Со Пенг усети как около него отново се издига хладната, безформена и мрачна стена.

— Защо да те лъжа?

Върху лицето на Жао Хсия се изписа презрение:

— Защото си син на нашата майка — непочтен и покварен. Точно както аз съм син на баща си — верен поклонник на Тао-тао, овладял до съвършенство изкуството му.

Интересно защо не откри, че лъжа, рече си Со Пенг със сърце в гърлото. Нима и това е част от моята дарба?

— Ти притежаваш дарбата — каза на глас той и за миг му се стори, че вижда пролука в плътната стена около себе си. Насочи към нея всичките си духовни сили, опита се да я разшири. — А тази дарба е наследство от мама. И двамата сме нейни синове, независимо дали това ти харесва, или не.

Изражението на Жао Хсия рязко се промени. Маската падна и на лицето му се изписа омраза — всепоглъщаща и остра като театрален грим.

— Не искам да ми говориш за Лианг — хладно процеди той. — Тя презираше баща ми, презираше мен, презираше начина на живот на танжин. Затова и избяга, а с това наруши закона на Тао-тао.

— Значи наистина си дошъл да я прибереш обратно в Жуи — каза Со Пенг, борейки се с всичките си духовни сили срещу ослепителната светлина, обливаща го през пукнатината.

Жао Хсия отметна глава и се разсмя.

— Не нея, приятелю — отвърна той. — Дошъл съм за теб!

— За мен ли? — смаяно го погледна Со Пенг.

— Ти притежаваш дарбата, също като мен. Танжин дълбоко се прекланят пред нея, а тя става безгранична, когато се комбинира с учението на Тао-тао.

— Нямам желание да се комбинирам с нищо и с никого!

Умът на Со Пенг напрегнато работеше. Как не можах да видя връзката между дарбата ми и Тао-тао, упрекна се той. И защо майка ми пропусна да я посочи? Беше излъгала за мисията на Жао, може би беше лъгала и за други неща… Ами ако се окаже, че обвиненията на Жао Хсия са верни?

— Значи си глупак! — презрително го изгледа Жао. Лицето му сякаш бе от гума — толкова се изкриви от смайване. Приличаше на актьор, показващ майсторството си на залята от слънцето сцена. — Нима не разбираш? Твоят потенциал надхвърля всякакви представи, също като моя. Но ти си недисциплиниран, нетрениран, нефокусиран… Тао-тао ще промени всичко това — ще бъдеш обладан от приказна мощ!