Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

Так изскочи иззад Со Пенг и връхлетя върху Жао Хсия. Со Пенг също направи крачка напред и зърна за миг блясъка на ножа в ръката на гангстера. Във въздуха бръмна познатият звук, Со Пенг светкавично препъна Так, който рязко политна напред и звездата профуча над главата му. Гангстерът тежко се просна по очи върху скалата, но дясната му ръка се стрелна напред. Ножът потъна в прасеца на Жао Хсия в секундата, в която Со Пенг застана между двамата.

Още в началото на сблъсъка Со Пенг разбра, че е допуснал грешка, като влиза в пряк двубой с природения си брат. Беше здрав и силен, но не познаваше бойните техники на Тао-тао и това беше решаващото.

Политнал напред, той се вкопчи в тялото на Жао Хсия и се опита да го удря с юмруци и ритници. Напразно. Жао блокира част от ударите с тяло. Останалите попаднаха в скалата и болката прониза като нож ръцете на Со Пенг.

С ъгълчето на очите си видя, че Так се изправя и издърпва пистолета от колана си. Но той не посмя да стреля, тъй като се опасяваше да не улучи Со Пенг, впил се плътно в тялото на танжина.

Со Пенг се опита да се отдръпне, но Жао — сякаш усетил опасността, на свой ред се вкопчи в него. Едновременно с това успя да докопа гърлото на Со Пенг и започна да стяга пръсти около него.

Со Пенг се съпротивляваше с всички сили, но хватката на Жао ставаше все по-здрава. В съзнанието му се загнезди безнадеждната мисъл, че Жао няма да го пусне, преди да го удуши.

Духът му панически се мяташе, търсейки изход от безнадеждното положение. Изход нямаше и той се приготви да умре.

Отпусна тяло и се вглъби в себе си. Някак леко и безпроблемно достигна непознати дълбини на съзнанието си, безпогрешно откри мястото, където се спотайваше необичайната му дарба. А тя му проговори на някакъв древен и непознат език, наподобяващ шумоленето на сухи листа. Той не разбираше нито дума от него, но въпреки това ясно съзна какво трябва да прави.

Използвайки тежестта на тялото и духа си, той наруши центъра на тежестта на здраво преплетените им тела. Вместо да се дърпа от Жао, той рязко се притисна до него и го обля със силата на духа си.

До слуха му достигна писъкът на някаква птица, летяща високо над главите им, примесен с рязко засиления грохот на водопада. Хладни пръски разхладиха лицето му. После телата им, все така здраво вкопчени едно в друго, неудържимо се затъркаляха към водата. В последния момент, преди да изгуби съзнание, Со Пенг долови ужасения вик на Так.

Буйната вода му помогна да дойде на себе си. Стана точно така, както му бе прошепнала дарбата — водата се превърна в негов съюзник и Жао Хсия изпусна шията му от железните си пръсти. Со Пенг отвори уста да поеме въздух, но вместо него в гърлото му нахлу вода. Задави се.

Буйната разпенена вода, заредена с гръмотевична енергия, повлече двете тела със себе си.

— Танжин.

Всички замръзнаха при странната дума, излетяла от устата на Танцан Нанги.

— Не ми звучи като японска — обади се Джъстин.

— И не е — каза Никълъс. — Според мен е китайска.

— Точно така — мрачно кимна Танцан Нанги. Обръщаше се към Джъстин, но очевидно имаше предвид и Никълъс. — Попитахте ме кой може да предизвика състоянието „широ нинджа“ и аз ще ви кажа. Просто нямам друг избор.

— Не! — извика Никълъс.

— Ако между вас съществува любов, тя трябва да знае — погледна го Нанги.

— Именно заради любовта тя не трябва да го знае — възрази Никълъс, сляп за болката, която причиняваше на жена си.

— Любовта значи и подкрепа — простичко рече Нанги. — Отказът от нея означава поредната демонстрация на състоянието широ нинджа. — Изчака думите му да бъдат възприети изцяло, после продължи: — Атакуването чрез широ нинджа е извън възможностите на черния нинджа, дори да е опитен, сенсей! — Здравото му око възбудено проблесна: — То е по силите само на един човек — танжинът!

Танцан Нанги не забравяше, че Никълъс току-що е излязъл от болницата и умората скоро ще го надвие. Затова пристъпи направо към същността на въпроса.

— Няма никакво съмнение, че съществото, с което сте се сблъскали в лекарския кабинет, е било нинджа — каза той, внимателно наблюдавайки Никълъс. — В това сме единодушни, нали?

— Да, нинджа беше — отвърна Никълъс, чувайки гласа си някъде отстрани.