Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— А можеш ли да определиш от кое риу? — Нанги имаше предвид школата, в която нинджата е получил своята подготовка. За човек с опита на Никълъс не би било трудно да определи това, наблюдавайки начина на придвижване на противника си. Стратегията му, а дори и оръжията, които използва.

— Не — призна Никълъс със свито сърце.

— Ето ти още една демонстрация на състоянието широ нинджа — кимна Нанги.

Приятелят му замълча и Нанги продължи, вече с доста по-напрегнат тон:

— Трябва да приемеш факта, че си широ нинджа! Трябва да си дадеш сметка, че си обект на преднамерено нападение и противникът ти владее до съвършенство Тао-тао.

— Нямаме никакви доказателства, че танжин и Тао-тао съществуват — внимателно отвърна Никълъс. — Или че изобщо са съществували някога.

Нанги извади цигара и я запали.

— Знаеш, че не понасям тютюневия дим — каза Никълъс. Тонът му бе прекалено заядлив — дори сам успя да усети това.

— Зная само това, което виждам — невъзмутимо отвърна Нанги и изпусна струйка дим през ноздрите си. — Ти също! — Изсумтя от отвращение и добави: — Я се погледни! Не можеш дори да се надигнеш от леглото, как тогава ще ми попречиш да пуша? Нападна те нинджа и понеже си лишен от „Гецумей но мичи“ ти не успя дори да определиш произхода му. Да не говорим за някакво противодействие. Сега си жив и ни разказваш за този двубой единствено благодарение на Божията милост! — Очите му се присвиха сред облаците цигарен дим: — Нима трябват още доказателства?

— Махай се оттук!

Джъстин се сви от яростния му вик и вероятно този жест отприщи бента на чувствата в душата му. Беше злоупотребил с доверието на приятеля си по недопустим начин и това прочисти за миг замъгленото му съзнание, позволи му да оцени правилно жеста на Нанги. Какво ли му е струвало да запали цигара след три години въздържание, виновно се запита Никълъс. Беше нарушил свят обет, беше го сторил единствено заради него. Гневът, който Нанги умишлено предизвика у него, беше успял да прескочи високата ограда, зад която Никълъс го държеше с цялата сила на наранения си дух.

Защото докато отхвърля широ нинджа, той би могъл да отрича и особеното състояние, в което бе изпаднал. Но приеме ли съществуването на това състояние, ще трябва да признае, че животът му е коренно преобразен: И още по-лошо — че никога вече няма да бъде предишният Никълъс.

За съжаление широ нинджа е факт. Единствената надежда на Никълъс бяха изумрудите, той знаеше, че трябва да направи всичко възможно, за да не попаднат те в ръцете на врага. В живота му мъждукаше една-единствена светлинка — магическите умения на Со Пенг, неясни и далечни.

Мислейки за скъпоценните камъни, той неволно се удиви на начина, по който си бе позволил да се отчужди от тях. Едва сега, когато вероятността да ги изгуби беше съвсем реална, той започна да си дава сметка колко много означават те за него. Макар все още да нямаше представа за начина, по който въздействат.

А Нанги е абсолютно прав — Никълъс се беше размекнал и едва ли не ридаеше от чувството на безпомощна слабост. Заля го нова, още по-черна вълна от мъка. „Безнадеждното отчаяние ще те смаже много повече от всяка загубена битка.“

— Съжалявам, Нанги-сан — промълви той. — Моля те да ме извиниш за глупавото поведение.

Нанги загаси цигарата.

— Страхът е в състояние да погуби и най-силния — промълви той и се облегна на драконовата глава, която заместваше ръкохватката на бастуна му. — Първо трябва да се примириш с факта, че си инвалид, а едва след това — да се учиш отново да ходиш… Ето до какво те води широ нинджа. А зад него се намира умен и смъртоносен враг.

— Танжин — промълви Никълъс.

— Какво точно представлява танжин? — попита Джъстин.

Нанги изчака Никълъс, но той очевидно нямаше желание да говори.

— Според много хора танжин са предшествениците на нинджите, а Тао-тао — учението, от което се е родило нинджуцу — започна той. — Далеч по-примитивно, това учение в много отношения превъзхожда избистрената през вековете и доведена до съвършенство стратегия и тактика на нинджуцу.

— Тао-тао е по-близо до магията — обади се Никълъс.

— Магията? — повтори унесено Джъстин.

— Подобно на качествата, които притежаваше Акико — внимателно промълви Нанги. — Много от сектите на нинджуцу прибягват до различни по форма магии — трикове на ръката, хипноза и подобни неща… Това са остатъци от Тао-тао, предавани в продължение на векове от баща на син, усъвършенствани както от живота, така и от японската култура… Но танжин са съвсем различни. Техните умения са останали недокоснати от времето, все така чисти и изпълнени с примитивна сила. Магията им е съвсем реална и могъща. Акико беше „мико“ — магьосница, при това съвсем определено обучавана в изкуството на Тао-тао.