Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Коя е тази река? — попита Со Пенг.

— Има някакво име, което са й дали оранг-асли, но аз не го зная — отвърна Так. Имаше предвид племената, които бяха населявали полуострова преди идването на китайците. — Не е толкова важно. Важното е, че тя ще ни отведе точно там, където искаме.

Мъжът на кърмата им поднесе храната. — „пияно пиле“, което представляваше късчета месо, изпържени в „шао шинг“ — жълто оризово вино от Шанхай, което се сервира студено с гарнитура от широки сочни листа на пресен кориандър. Миг по-късно тиганът беше опразнен и зареден наново. Так и Со Пенг получиха вкусни порции млади змиорки, напоени със сусамово олио, придружени от хрупкащи, добре препечени сладки картофи.

Докато се хранеха, Так поддържаше лек и приятен разговор. Со Пенг скоро разбра, че очевидно е издържал някакъв неизвестен тест и отново се замисли за хората, с които бе запознал по време на лова. Всички бяха любезни, всички проявяваха подчертан интерес към него. Което, вече беше сигурен в това, не беше нищо друго, освен скрита форма на разпит.

Не беше особено изненадан. Хора от ранга на Так са длъжни, или поне имат право, да бъдат подозрителни към всички, с които влизат в контакт. Най-голямата грижа на бандита беше да не допусне полицейски шпиони край себе си, както и доносници на съпернически банди. Ловната дружинка бе събрана с една-единствена цел — някой от участниците в нея да разпознае Со Пенг, да изобличи евентуално скритите му намерения.

— Онези двама търговци ми бяха много близки и всички знаеха това — продължи Так. — Те притежаваха най-бързите лодки и най-опитните хора, бяха готови да поемат рисковете, които аз изисквах от тях. Сигурен съм, че убийците им, танжини или не, са били наети от един човек, с когото доскоро работех. Преди около шест месеца се скарахме и той се закле да ми отмъсти. И ето че вече го стори… Но аз не мога да отмина това!

Со Пенг понечи да каже, че това едва ли отговаря на истината, тъй като майка му бе сигурна, че убийствата са лично предупреждение към нея, но навреме се въздържа. Беше му ясно, че Тик По Так съвсем не е глупак и вероятно подозренията му почиват на известно основание. Но кой тогава е прав относно мотивите за убийствата? Так или Лианг?

— Ти прояви бърз рефлекс — рече Так, връщайки се на темата за неотдавнашния лов. — Дезару ти е задължен и няма да забрави това.

— Имам известна практика в това отношение — призна Со Пенг. — Преди години, изкарах малко пари, като ловях в торба онези гигантски плъхове, дето бяха подгонили котките из Колонията. Помниш ли? Губернаторът обяви награда за изтребването им. Една седмица занесох цели двайсет бройки. Вдигаха доста по-голям шум от тигъра…

— Но ти все пак го чу — не пропусна да отбележи Так. — Докато ние с Ридли не забелязахме нищо.

— Все пак не съм живял цял живот в Сингапур — каза Со Пенг, преценил, че сега е времето да сподели тази информация. — Семейството ми постоянно се местеше, живели сме и в двата края на полуострова.

— Значи познаваш джунглата по-добре от мен — засмя се Так.

Со Пенг му каза малайското име на реката, по която плаваха. И веднага съжали за това, тъй като Так можеше да го вземе за скрит и потаен.

— А знаеш ли накъде пътуваме? — сериозно го попита Так.

— Би трябвало да съм ясновидец за това — поклати глава Со Пенг.

— Познавам един ясновидец — рече Так и се изплю в мътната вода. — Той каза, че няма да се върна от горното течение…

— Но ти предпочете да тръгнеш въпреки това.

— Предпочетох ли? — Так изглеждаше изненадан от тази дума. — Честта го изискваше. Тези търговци ми… бяха по-близки от роднини, само чаках да се появи някакъв знак… — Ръката му махна по посока на младежа: — Ти си този знак, момко. Ти познаваш убийците, вече не се чувствам като орел на тъмно… Ти ще успееш да ги зърнеш още преди те да ни видят.

Сърцето на Со Пенг се сви, хвана го яд, че се беше изфукал пред Так, че вече е виждал танжин и веднага ще ги познае. И сега спътникът му разчиташе на него, за да започне битката с могъщи противници. Беше се озовал в средата на гангстерска война и не виждаше как може да се измъкне.

Въпреки всичко си даде сметка, че не може да признае грешката си — вече беше късно. Внезапно почувства, че циничното му отношение към Так се променя, тъй като той се показа като човек, който е готов да умре за своите идеали. Со Пенг бе убеден, че Так е истинско олицетворение на герой.

В крайна сметка огромното влияние на Так върху психиката на Со Пенг не беше изненада. Момчето бе израснало в семейство, в което почти не се усещаше присъствието на мъжа и възхищението му от този човек с желязна воля и сурова привлекателност беше неизбежно.