Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Знаеш кои са, така ли? — любопитно попита той.

— Да — кимна Со Пенг.

— И можеш да го докажеш?

— Мога.

— Ела с мен — изправи се Ян и го поведе към дъното на бара, където се беше разположил Тик По Так. Со Пенг остана прав, докато не получи покана да седне. Прие чаша питие от Так, без да научи дори името му. Не е зле, помисли си той. Така и двамата сме в еднакви позиции.

— Доколкото разбирам, вие търсите хората, отговорни за две скорошни убийства — проговори Так, когато и двамата опразниха чашите си.

— Точно така.

— Някои хора в Сингапур са убедени, че аз съм убиецът на търговците.

— Защо? — попита Со Пенг.

— Защото аз съм Тик По Так и поддържах делови отношения с тези търговци.

— Опиум?

Так присви очи. Под масата държеше малокалибрен пистолет, насочен в корема на Со Пенг.

— Как се казвате? — напрегнато попита той.

Со Пенг му каза името си.

— Моят бизнес не е ваша работа, Со Пенг! — процеди гангстерът.

Со Пенг сви рамене и му отправи един равнодушен поглед. Сърцето му лудо блъскаше в гърдите, ясно усещаше недоверието на Так — грапаво като борда на ръждясала гемия.

— Попитах ви, защото само търговията с опиум може да обясни подозренията на британските власти към вас — каза той.

Името на Так беше начело в списъка на заподозрените, който беше зърнал в полицията благодарение на братовчеда Ван. С усилие на волята потисна желанието си да увери Так, че наистина е този, за когото се представя. Инстинктивно усещаше, че това само би засилило подозренията на гангстера.

— Я кажете, мен ли търсите? — приведе се напред Так. Ръцете му продължаваха да са скрити под масата.

— Търся китайци, известни с прозвището танжин — отвърна Со Пенг. — Те са нещо като монаси и притежават необикновени способности. Убиват с лекотата, с която дишат, това е Тао — тяхната религия. Издигнали са смъртта в истински култ. — Очите му се заковаха в лицето на Так, духът му се насочи към мрачните дълбини на съзнанието му. — Те са убийците на търговците, а не вие. Ще ми помогнете ли да ги открия?

— Монаси убийци? — недоверчиво промърмори Так, но Со Пенг усети как интересът му нараства. — Кой е чувал за подобно нещо?

— Аз — отвърна Со Пенг, сигурен че гангстерът има интерес да открие убийците. — Ще ги позная в момента, в който ги видя. А имам чувството, че вие разполагате с физическата възможност да ги откриете…

Со Пенг предлагаше сътрудничество и Так го знаеше. На пръв поглед това изглеждаше пълен абсурд — някакъв неизвестен и подозрителен хлапак предлага съюз не на друг, а на най-прочутия „самсенг“ в Сингапур. Въпреки това Так се облегна назад и каза:

— Разкажете ми за тези… танжин.

Со Пенг му каза в общи линии това, което бе научил от майка си. От разказа изключи единствено личното й участие, както и собствените си подбуди.

— Защо искате да откриете тези танжин — ако приемем, че те наистина съществуват?

Со Пенг се изправи пред първата си сериозна дилема. Кое трябва да избере — истината или измислицата? В крайна сметка предпочете да се придържа в здрача между двете — тактика, която несъмнено бе избрал: и неговият събеседник. Отвори уста да започне, но нещо в изражението на Так го накара да спре. Когато отново проговори, той разказа цялата истина — страховете на майка си, собственото си желание да я спаси. Не каза нито дума единствено за ясновидските им дарби. Так остана мълчалив, преосмисляйки чутото.

— Как ще познаете тези танжин? — рязко попита той.

Со Пенг нямаше готов отговор на този въпрос, затова предпочете да окаже лек натиск върху съзнанието на Так, също както стори преди малко по отношение на Едноокия Ян.

— Вече съм виждал монаси като тях — отвърна той.

Тик По Так бе успял да се задържи на върха на престъпния свят, опирайки се на три железни правила: огромна решителност, здрава ръка и принципа да не се сдружава с никого и по никакви поводи. Всеки съюз води до делба, а следователно и до ограничаване на абсолютната власт. А Так от рождение знаеше какво означава властта.

Въпреки всичко нещо в този младеж го привличаше. Не беше фактът, че за да спаси честта си, той трябва да отмъсти за смъртта на деловите си партньори, макар че това положително беше един от мотивите на младежа. Беше по-скоро чувството, че Со Пенг обладава талант, който крие неподозирани възможности за печалба. Так разбра, че ако той не вземе под крилото си този младеж, някой друг несъмнено ще го стори и това ще бъде лошо за него самия.